Оставката на Вучич: краят на президентския мандат и началото на битката за правителството

Александър Вучич подаде оставка като президент на Сърбия вечерта на 27 септември, а на следващия ден предаде правомощията на председателя на парламента Ана Бърнабич. Той обясни решението си с желанието да участва в кампанията за предсрочните парламентарни избори на 25 октомври като гражданин без държавна длъжност. Оставката беше обявена месеци по-рано и не означава оттегляне от политиката: Вучич е посочен от управляващата Сръбска прогресивна партия за бъдещ министър-председател.

---

От катастрофата в Нови Сад до предсрочните избори

Политическата криза започна след срутването на козирката на железопътната гара в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. Броят на загиналите впоследствие достигна 16. Трагедията предизвика въпроси за ремонта на гарата, контрола върху строителството и отговорността на институциите. Оттам протестите прераснаха в по-широко движение срещу корупцията, водено от студенти и подкрепено от други обществени групи. Властите отхвърлят обвиненията за системна корупция и представят част от протестите като политически опит за дестабилизация.

Първият голям политически резултат беше оставката на премиера Милош Вучевич през януари 2025 г.; парламентът я прие през март. Смяната на кабинета обаче не прекрати протестите. В края на 2025 г. студентското движение вече събираше подкрепа за предсрочни парламентарни избори, тоест насочваше натиска от улицата към урните. reuters.com

На 27 юни 2026 г. Вучич за пръв път обяви пред свои привърженици, че ще напусне президентския пост преди изтичането на втория си мандат през 2027 г. През септември правителството предложи разпускане на парламента, а на 9 септември президентът насрочи изборите за 25 октомври. Така оставката от 27 септември изпълнява предварително заявена последователност: предсрочен парламентарен вот, кампания начело с Вучич и отделни избори за негов наследник като държавен глава.

Кой ще управлява до избора на президент

Сръбското правителство потвърди на 28 септември, че Бърнабич вече изпълнява президентските функции. Съгласно посочените от него законови правила този период не може да надхвърли три месеца и гласуването за нов държавен глава трябва да се състои най-късно три месеца след прекратяването на мандата. Парламентарните избори на 25 октомври и предстоящите президентски избори следователно са два различни вота.

Президентският пост има по-ограничени конституционни правомощия от премиерския. При Вучич обаче политическото влияние следваше личното му лидерство: той беше премиер от 2014 до 2017 г., а след това запази водещата роля в управлението като президент. Затова решаващият въпрос не е само кой ще бъде избран за държавен глава, а дали след парламентарния вот Вучич ще разполага с мнозинство, което да го върне начело на правителството. Това е възможен изход, а не вече решен резултат.

Студентското движение вече има изборна листа

Промяната спрямо по-ранните протести е, че студентското движение влиза в изборната надпревара. На 14 септември неговите представители внесоха подписи в подкрепа на листата „Студентите побеждават“. Демократическата партия и движението „Крени-промени“ заявиха подкрепа за студентите и отказаха да издигнат собствени листи. Това не означава, че всички противници на Вучич са се обединили в една партия или че студентите са част от традиционната опозиция.

Проучване на сръбската организация за изборно наблюдение CRTA и Democracy Action Lab към Станфордския университет, проведено между 10 и 24 юни сред 2324 пълнолетни граждани, дава на студентската листа 44,9% сред заявилите избор, срещу 35,7% за Сръбската прогресивна партия и 3,8% за Социалистическата партия на Сърбия. Същото изследване отчита 12% колебаещи се и 9%, които казват, че няма да гласуват. Данните показват мащаба на предизвикателството пред управляващите през юни; те не са прогноза за резултата на 25 октомври.

За оценката на изборите значение има и достъпът на участниците до медиите. След парламентарния вот през 2023 г. наблюдателите на ОССЕ отчетоха определящо участие на президента в кампанията и системни предимства за управляващата партия, наред с натиск върху служители в публичния сектор и пристрастно медийно отразяване. Това са заключения за изборите през 2023 г., а не предварителна оценка на предстоящия вот.

Ново наблюдение на CRTA за четири телевизии — обществената РТС, Pink, Prva и Happy — между 14 и 20 септември 2026 г. отчита, че две трети от времето за политически участници е отишло за представители на властта. Студентската листа е била представена отрицателно през 91% от времето, отделено за нея. Това е измерване за конкретни телевизии и конкретна седмица, но очертава проблем, който оттеглянето на Вучич от президентския пост само по себе си не разрешава.

Последните решения на Вучич

В обръщението си преди оставката Вучич съобщи и за решения за помилване или прекратяване на преследването срещу общо 49 души. Сред посочените от него са 12 активисти от Нови Сад, срещу които се водеше дело по обвинения, свързани с опит за насилствена промяна на конституционния ред, както и 11 души от противоположната страна, участвали в инциденти срещу протестиращи. Вучич нарече решенията акт на милосърдие, като изрично заяви, че не е променил отрицателната си оценка за обвинените активисти. Следователно тези актове не бива да се представят като признание, че отправените обвинения са били неоснователни.

На 25 октомври сърбите ще решат състава на новия парламент. Ако формацията на Вучич осигури мнозинство, оставката му може да се окаже преход към премиерския пост. Ако студентската листа и останалите опозиционни сили получат достатъчна подкрепа, започналият в Нови Сад протест ще се превърне в промяна на управлението. Засега и двата изхода са политически възможности; фактът е, че оставката открива следващия етап на кризата, вместо да я приключва.

Източници

• Правителство на Република Сърбия;
• Народно събрание на Република Сърбия;
• Reuters;
• N1 Сърбия;
• CRTA;
• Бюро за демократични институции и права на човека към ОССЕ.

U-DIGEST