Преговорите в Абу Даби: размяна на пленници, но без пробив към мира

На 10 и 11 ноември 2026 г. в Абу Даби се проведе поредният кръг от преговори между Русия и Украйна с посредничеството на Съединените щати. Срещата беше първият пряк контакт на това равнище между двете воюващи страни от февруари насам и поредният опит на администрацията на Доналд Тръмп да постигне политическо уреждане на войната, която продължава вече близо пет години.

---

Разговорите приключиха без споразумение за прекратяване на бойните действия, без договореност за териториалните въпроси и без конкретен план за мир. Все пак участниците определиха срещата като полезна, а най-осезаемият резултат беше принципното съгласие за мащабна размяна на военнопленници.

Зад дипломатическите формулировки обаче се очертава по-съществен процес. Вашингтон постепенно разширява предмета на преговорите, като включва не само бъдещето на Украйна, но и отношенията между Русия, Европа и НАТО. Така въпросът за прекратяването на войната започва да се преплита с много по-големия въпрос за устройството на европейската сигурност.

Кой участва в преговорите

Американската делегация беше водена от специалния пратеник на президента Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, зет на Доналд Тръмп. В разговорите участва и генерал Алексъс Гринкевич, върховен главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа.

Начело на руската делегация беше президентският помощник Владимир Медински. В състава ѝ влизаха заместник-министрите на външните работи Сергей Рябков и Михаил Галузин, както и високопоставени представители на руското военно командване.

Украинската делегация включваше Рустем Умеров, ръководител на външното разузнаване, Кирило Буданов, началник на президентската администрация, Давид Арахамия и други високопоставени представители на Киев.

Преговорите се проведоха при домакинството на Обединените арабски емирства, които вече имат опит като посредник при размяната на пленници между двете страни.

Единственият конкретен резултат: размяна на пленници

Най-важното постижение беше договореността по принцип за голяма размяна на военнопленници.

Според американската страна тя може да се превърне в най-мащабната хуманитарна операция от този вид през войната. Обсъждат се приблизително 1000–1500 души от всяка страна, но окончателните числа предстои да бъдат уточнени.

Украинският президент Володимир Зеленски потвърди, че се очаква значителна размяна, като отново настоя за освобождаване на всички пленници по формулата „всички срещу всички“.

Руската страна също потвърди постигнатото принципно съгласие. Според съобщения на ТАСС размяната може да се осъществи в рамките на две-три седмици.

Този резултат има важно хуманитарно значение, но не бива да се преувеличава политическата му тежест. Русия и Украйна са осъществявали размени на пленници и в периоди, когато мирните преговори са били напълно блокирани. Следователно договореността показва, че между страните съществуват работещи канали за ограничено сътрудничество, но сама по себе си не означава сближаване на позициите по войната.

Териториалният въпрос остава непреодолян

Най-сериозното противоречие продължава да бъде бъдещето на окупираните украински територии.

Москва настоява Украйна да се откаже от цялата територия на Донбас, включително от районите, които руската армия все още не контролира. Киев категорично отхвърля подобно условие.

Руският преговарящ Владимир Медински заяви, че не може да става дума за териториални размени като част от бъдещото споразумение. Така Москва демонстрира, че засега не възнамерява да отстъпва от основните си искания.

Американският посредник Джаред Къшнър призна, че именно териториалните въпроси ще бъдат най-трудни за решаване. Според него основният проблем е пълната липса на доверие между двете страни.

На практика се сблъскват две несъвместими позиции. Русия иска международно закрепване на териториалните резултати от войната, докато Украйна отказва да признае загубата на свои територии като условие за мир.

Засега няма публични данни някоя от страните да е направила съществена отстъпка по този въпрос.

Прекратяването на огъня също остава блокирано

Украйна настоява за прекратяване на бойните действия и за гаранции, че евентуалното примирие няма да бъде използвано от Русия за подготовка на ново настъпление.

Москва продължава да обвързва прекратяването на войната с предварително уреждане на основните политически и териториални въпроси.

В Абу Даби украинската делегация е предложила ограничено примирие по отношение на енергийната инфраструктура. Според Зеленски руските представители са отказали да обсъждат предложението с аргумента, че нямат необходимия мандат.

Киев е поставил и въпроса за прекратяване на атаките, застрашаващи корабоплаването и износа на зърно през Черно море. До края на преговорите не е получен окончателен положителен отговор от Москва.

Междувременно военните действия продължиха. По време на срещата Русия нанесе удари по украински енергийни обекти, а при нападение срещу пазар в Одеска област загинаха трима души. Украински безпилотни апарати също атакуваха цели на руска територия.

Часове след приключването на разговорите, през нощта срещу 12 ноември, Киев отново беше атакуван с балистични ракети.

Така дипломатическите усилия протичат паралелно с продължаваща военна конфронтация, без засега да оказват видимо влияние върху интензивността на бойните действия.

Голямата тема: нова архитектура на европейската сигурност

Една от най-съществените особености на преговорите в Абу Даби беше опитът на американската администрация да постави украинския въпрос в по-широк международен контекст.

Вашингтон обсъжда възможността за нова система на европейска сигурност, която да включва Русия, Украйна и европейските държави.

Според публикации в американската преса Джаред Къшнър е предложил модел, напомнящ за някогашния Съвет НАТО–Русия — механизъм за институционализиран диалог между Москва и западните държави.

Тази идея отговаря на дългогодишното желание на Кремъл да преговаря не само за Украйна, а за цялостното разпределение на стратегическите отговорности и ограничения в Европа.

Преди пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. Москва настояваше НАТО да ограничи военното си присъствие в държавите, присъединили се към Алианса след 1997 г. Западът отхвърли тези искания.

Сега руската дипломация отново се опитва да постави европейската сигурност в центъра на разговорите.

За европейските държави подобен подход крие съществени рискове. Той би могъл да предостави на Русия възможност да влияе върху бъдещите отбранителни решения на други суверенни държави.

От американска гледна точка обаче по-широкото споразумение може да се окаже средство за постигане на компромис, който не е възможен, ако преговорите се ограничат единствено до териториалния спор между Москва и Киев.

Тук се очертава основната дилема: дали новата система за сигурност ще гарантира мира, или ще узакони част от резултатите от употребата на военна сила.

Европа настоява за място на масата

В Абу Даби присъстваха и представители на европейски държави и НАТО, които проведоха отделни разговори с американската и украинската делегация.

Руските представители обаче отказаха да участват в среща с тях.

Украинският преговарящ Давид Арахамия настоя следващите разговори да бъдат многостранни, а не само тристранни. Зеленски също подчерта, че европейската сигурност не може да се обсъжда без участието на самата Европа.

Къшнър подкрепи необходимостта европейските партньори да бъдат включени в следващите етапи на преговорите.

Позицията на Москва остава по-двусмислена. Медински заяви, че Русия по принцип не възразява срещу участие на Европейския съюз, но постави под съмнение какво конкретно би могъл да предложи Брюксел.

Различията отразяват и по-общото противоречие между страните. Русия предпочита да договаря стратегическите въпроси непосредствено със САЩ, докато европейските правителства настояват, че не могат да бъдат заобикаляни при решения, които пряко засягат собствената им сигурност.

Какво предстои

След приключването на срещата Джаред Къшнър и Стив Уиткоф обявиха намерението си на 12 ноември да посетят Москва за разговори с Владимир Путин.

След това се предвижда среща с Володимир Зеленски в Ирландия, където украинският президент участва в разговори с европейски лидери.

Целта на американските посредници е да проверят дали обсъдените в Абу Даби предложения могат да получат политическо одобрение на най-високо равнище.

И двете воюващи страни заявиха готовност за продължаване на преговорите. Украинските представители говорят за възможност да бъде постигнат напредък до края на 2026 г., а Медински изрази предпазлив оптимизъм за перспективите пред мирното споразумение.

Засега обаче няма обявена дата за следващ официален кръг.

Какво всъщност постигна срещата

Резултатите от Абу Даби могат да бъдат оценени на две различни равнища.

На непосредственото дипломатическо равнище преговорите донесоха ограничен успех. Постигнато беше принципно съгласие за размяна на пленници, възстановен беше прекият диалог и се очертаха темите за следващите срещи.

На стратегическо равнище обаче основните противоречия останаха непроменени. Русия не отстъпи от териториалните си претенции, Украйна не прие тяхното удовлетворяване, а Съединените щати все още не представиха формула, която да преодолее това противоречие.

Най-значимата промяна е в самия обхват на преговорите. Американската администрация очевидно се стреми да излезе от рамките на руско-украинския конфликт и да договори по-широко устройство на сигурността в Европа.

Това може да отвори нови възможности за компромис, но същевременно прави преговорите значително по-сложни, защото към вече съществуващите противоречия се добавят интересите на НАТО и европейските държави.

Следователно Абу Даби не донесе мир, но показа в каква посока Вашингтон възнамерява да го търси. Дали тази стратегия ще доведе до споразумение, ще стане по-ясно след предстоящите разговори с Путин и Зеленски. Засега дипломатическият процес продължава, но войната също.

Източници: