Избухва спор за бюджета на ЕС, след като четири държави се противопоставят на Мерц по въпроса за помощта за Украйна
Словашкият премиер Роберт Фицо обвини германския канцлер в „шантаж“, след като четири държави от ЕС се противопоставиха на искането му одобрението на следващия дългосрочен бюджет на съюза да бъде обвързано с предоставянето на нова финансова подкрепа за Украйна.
Хорхе Либорейро и Сандор Жирос
10 ноември 2026 г.
Лидерите на Словакия, Чешката република, Унгария и България отхвърлиха ултиматума на германския канцлер Фридрих Мерц, според който одобрението на следващия дългосрочен бюджет на ЕС трябва да бъде обвързано с предоставянето на нова финансова подкрепа за Украйна.
„Класически случай на изнудване“
Словашкият министър-председател Роберт Фицо осъди този ход като „класически случай на изнудване“ и заплаши, че ще упражни правото си на вето.
„Имаме равноправен глас по този въпрос“, заяви Фицо във вторник, когато посрещна своя чешки колега Андрей Бабиш в Братислава.
„Точно както г-н Мерц говори за използването на ветото си, аз мога да кажа същото. Имаме същото право на вето като германския федерален канцлер.“
Бабиш отбеляза с ирония, че Мерц „вероятно не осъзнава“, че в предложения бюджет на ЕС вече са заделени 100 милиарда евро за Украйна. Тези средства обаче ще станат достъпни едва през 2028 г., докато Киев се сблъсква с дефицит от 70 милиарда евро през следващата година.
„Днес няма да е ден като всеки друг – далеч не. Днес трябва да отговорим на изнудване“, заяви Фицо, изразявайки недоволството си.
„Това, което прави федералният канцлер, е класически пример за изнудване и аз го отхвърлям. Ние сме суверенна държава. Ние сме Словашката република. Имаме свои собствени възгледи.“
Писмото на Мерц и новото финансиране
Мерц вдигна залога в писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коста, като заяви, че новата помощ за Украйна е „съществена предпоставка“ за одобряването на следващия бюджет на ЕС. Този ход на практика свързва два изключително спорни въпроса, за които и за двата се изисква единодушие.
Брюксел обеща да покрие две трети от дефицита на Украйна в размер на 70 милиарда евро, или приблизително 45 милиарда евро, чрез инструмент, който все още предстои да бъде определен. Предвид огромния мащаб на нуждите, нов кръг от съвместен дълг бързо се очерта като най-вероятният вариант.
Новото финансиране ще бъде в допълнение към съществуващия заем за подкрепа в размер на 90 милиарда евро, от който Словакия, Чешката република и Унгария си осигуриха изключения.
„Подкрепата за Украйна е въпрос на нашата неделима европейска сигурност и същото трябва да важи и за разпределението на тежестта, свързана с тази подкрепа“, написа Мерц.
Позицията на Унгария и България
Мерц прие унгарския министър-председател Петер Магяр в Берлин във вторник, само ден след като писмото стана публично достояние.
В края на двустранната среща Магяр ясно заяви, че се противопоставя на обвързването на бюджета на ЕС с помощта за Украйна, като изтъкна, че двата въпроса са същностно различни.
„Очевидно е възможно това да има много общо с политиката. Не смятам, че това е изнудване. Затова не използвам такива думи, защото в днешния свят всичко е свързано с всичко“, каза той, позовавайки се на по-ранните коментари на Фицо.
„Но мисля, че това не носи непременно добро послание.“
Магяр заяви, че Унгария не може да поеме нови задължения на европейско равнище, тъй като вече се бори да овладее растящия си публичен дефицит.
„В това отношение това очевидно е неприемливо за нас по вътрешнополитически причини, но ще водим преговори в Берлин, Дъблин и Брюксел“, каза той.
„Ще намерим решение за бюджета на ЕС. Сигурен съм в това.“
В изказване във Варна българският министър-председател Румен Радев също посочи високите нива на дефицита като причина страната му да бъде изключена от бъдещи кредитни линии за Украйна. Радев заяви, че страната му ще продължи да оказва подкрепа чрез други средства, като например енергийни потоци.
„България по никакъв начин не блокира решенията на ниво Съвет, които се вземат единодушно, за да може всеки да подкрепи (Украйна) както може“, каза Радев.
„Приятелите на кохезията“ и „пестеливите“
Словакия, Чешката република, Унгария и България принадлежат към „Приятелите на кохезията“ – група от 17 държави, която иска да защити фондовете за кохезия и селското стопанство в следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Това ги постави в конфликт с „пестеливите“, които изискват общо намаление на разходите.
Сред „пестеливите“ са някои от най-големите донори на Украйна, като Германия, и те са недоволни от това, че Словакия, Чешката република, Унгария и България се опитват да се откажат от подкрепата за Украйна, като в същото време изискват средства за кохезия.
Говорейки редом с Магяр в Берлин, Мерц настоя, че подкрепата за Украйна трябва да се разпределя по-справедливо.
„Не е добър вариант да продължаваме по този път. Политиката спрямо Украйна трябва да бъде изцяло включена в бюджета на Европейския съюз“, заяви той.
„Най-малко четири държави имат различно мнение, но определено е важно да се обсъди този въпрос.“
