От епоса до интимното кино. Вайда – преоткрит
Анджей Вайда беше вечен търсач. Отговорен към хората и творчеството си, взискателен към себе си и към другите, критичен към изкуството. Въпреки изминалите години филмите му продължават да предизвикват интерес у зрителите и да вдъхновяват други творци.
Моника Борковска
Дебатът, посветен на творчеството на режисьора, с участието на артисти, журналисти и представители на бизнеса, се състоя в рамките на „Игрите на свободата“ в Лодз. Агнешка Холанд, близка сътрудничка на Вайда и съавторка на сценариите за няколко от филмите му, подчерта, че Вайда е бил голям ценител на културата и изкуството. – Където и да отидеше, той тичаше към музея, гледаше всички театрални представления, дори на езици, които изобщо не познаваше – каза тя.
Тя обърна внимание на сложния характер на Вайда. Той беше творец, който бързо започваше да се отегчава. Когато чакаше реализацията на сценария повече от две седмици, губеше търпение, търсеше нови импулси и стимули. – В такива ситуации искаше тези сценарии да бъдат пренаписани. Но тъй като беше срамежлив, деликатен и учтив човек, той не казваше на сценаристите си, че не му харесва идеята им, а го криеше от тях и преработваше сценариите с помощта на хора като мен – разказваше Холанд.
На нея ѝ се струваше, че познава Вайда добре, тъй като са работили заедно в продължение на дълги години. Но публикуваните преди няколко години „Бележки“, тоест дневниците, написани от Вайда, представиха художника в нова светлина. Той се оказа изключително критичен – както към творчеството на колегите си по професия, така и към собствените си филми, към които се отнасяше със строгост и дистанция. – Много хора, които го познаваха, преживяха когнитивен шок след публикуването на „Бележките“. Мислеха, че Анджей е бил във възторг от продукциите им, а всъщност не винаги е било така. Той също не харесваше част от собствените си филми, беше много критичен към тях – каза Холанд.
Мащаб и майсторство
Историята за ненаситния, вечно търсещ творец беше разказана от режисьора Войчех Марчевски, програмен директор на Училището на Вайда. Той отбеляза, че творческият път на Вайда е бил изключително разнообразен. Създателят на „Канал“ не се ограничаваше в една формула – занимаваше се със съвременно, историческо и политическо кино, доближаваше се до документалистиката, реализираше великолепни игрални филми.
Той се грижеше и за автономията на режисьора. Марчевски припомни момент от времето на работата по „Катинь“, когато Вайда за първи път болезнено се сблъска с натиска не само от страна на продуцентите, но и от дистрибуторите, които искаха да оказват влияние върху актьорския състав. Режисьорът обаче успяваше твърдо да отстоява позицията си на творец. Освен това подбираше актьорите съзнателно и според специфичен критерий – не ги ангажираше въз основа на физическите им характеристики или таланта, а като вземаше предвид уникалните им личности и това, което благодарение на тях можеха да допринесат към филмовата картина.
Павел Маслона, режисьор, възпитаник на школата на Вайда, подчертаваше, че Вайда винаги е бил негов учител и въпреки че познава творчеството му от детството си, все още го открива наново. – Имам чувството, че едва сега се уча от Анджей Вайда. Опознавах го през годините – първо като момче, после като тийнейджър и студент в киноучилището. А сега започвам да го разбирам все повече и като кинотворец, и като режисьор. Смятам го (…) за воин на киното – подчерта Маслона. Той посочи отличителните черти на стила на Вайда: гигантски сценичен размах, майсторство в работата с втория и третия план, както и символичен размах. – При Вайда дългите кадри и величествената форма никога не са били празна ефектност, а винаги са служили за разказването на нещо много по-голямо – подчерта той.
Полски творец, но универсален
Беата Стелмах, председател на управителния съвет на „Тотализатор Спортивни“, който е патрон на годината, посветена на Вайда, подчерта, че режисьорът на „Пепел и диамант“ е експортна марка на страната. – Ние обмисляме как да популяризираме Полша в чужбина. Полша, която в момента е двадесетата икономика в света и шестата в Европа, която е изминала много дълъг път, за да стигне до мястото, на което сме днес. Полша, разбира се, се свързва с Шопен, със „Солидарност“. Но национална марка е и Анджей Вайда – каза тя. Компанията с удоволствие се ангажира с различни културни проекти. – Културата не е разход за бизнеса. Културата е преди всичко инвестиция, защото тя е това, което създава нашата национална идентичност – подчерта Стелмах.
Филмите на Вайда бяха силно вкоренени в полската реалност. Режисьорът разказваше почти във всеки от тях за родната си страна – нейната история, настояще и бъдеще, като често се позоваваше на полската литература. Въпреки толкова силното си вкореняване в местната култура, филмите му намираха широка публика в различни части на света.
– Вайда не е живял никъде другаде, а въпреки това филмите му се превръщат в универсални без никакъв проблем. Могат да се показват навсякъде, гледат се навсякъде, разбираеми са на друго ниво, различно от контекстуалното възприемане. Така например в Япония с удоволствие гледат „Сватбата“ и въпреки че японците не познават културния контекст, в който се развива тази история, те я възприемат като нещо изключително силно. Винаги повтарям на по-младите си колеги-режисьори, че е много важно да намерим начин да пресъздадем това, което правим, на универсален език, без, разбира се, да изгубим от поглед същността на нашето послание – подчерта Холанд.
От епопеята до интимното кино
Част от дискусията беше посветена на самата филмова материя. Участниците в панела разказваха за важни филми, които Анджей Вайда е оставил след себе си. – За всеки, който ръководи предприятие, „Обетованата земя“ е задължително за гледане. Това е шедьовър за началото на капитализма – убеждаваше Беата Стелмах. Тя отбеляза, че макар от премиерата на филма да са минали десетилетия, моралните дилеми на героите – въпросите за границите на честността, отговорността към екипа и човешкото лице на бизнеса – са останали точно същите.
Гражина Торбицка обърна внимание на „Невинните магьосници“ – филм, който днес се преоткрива от поколението Z. Агнешка Холанд от своя страна подчерта значението и красотата на „безкористните филми“, както ги нарече, реализирани по прозата на Ярослав Ивашкевич, като „Брезина“ или „Девойките от Вилко“. Войчех Марчевски пък припомни филм, който според него не е бил надлежно оценен – „Последици“. – Това е последният филм на човек, който е на 90 години и решава да се изкаже за друг творец (художника Владислав Стшемински – бел. ред.). Но нека се замислим защо той избира тази тема. Това не е обикновена история за интересна личност. Там има много от Анджей, много от мислите му, които го измъчват, тревожат, които той не е разрешил. Може би има и съжаление към самия себе си… Изключително трогателен филм. Може би не толкова ефектен, колкото други, но много съществен – каза той.
Етичен ориентир
За Гражина Торбицка, журналистка и артистична директорка на фестивала „Два бряга“, Вайда беше авторитет. Торбицка си спомни момента, в който – на едва седемнадесет години – за първи път видя на екрана филма „Човекът от мрамор“. Героинята Агнешка, изиграна от Кристина Янда, се превърна за цяло едно поколение млади хора от онова време в нещо повече от просто филмова героиня – тя беше за тях образец и пример, показваше им как да правят правилните избори. – Агнешка се превърна за мен в ориентир за това как трябва да се държи човек в различни ситуации в живота – казваше тя. Филмът до голяма степен повлия на формирането на нейното обществено и гражданско съзнание.
Агнешка Холанд припомни, че последните десетилетия от живота на режисьора бяха посветени на граждански въпроси. Вайда не се е отклонявал от отговорността – поемал я е върху раменете си не само на снимачната площадка, но и извън нея, в структурите на Асоциацията на полските кинотворци, в Училището на Вайда или като подкрепяше движението „Солидарност“.
Неуспехите приписваше на себе си, а успехите – на екипа:
„Когато филмът е успешен, това е нашият филм. (…) Но има и филми, които не се получават, и тогава това е моят филм“ – казваше той.
Непрестанно търсеше нещо, което е живо и свежо. Ето защо творчеството му се отличава с тематичен и стилистичен еклектизъм. До края си запази енергията и творческия си глад. Имаше планове за следващи филми. – Той се страхуваше, че ако спре, ще умре – казваше Холанд.
Днес, в епохата на всепроникващата комерсиализация, която е завладяла и филмовия пазар, сред част от зрителите нараства търсенето на авторско и безкомпромисно кино, избягващо клишетата, провокиращо към задаване на трудни въпроси, в което съдържателният аспект е също толкова важен, колкото и визуалният. Филмите на Вайда отговарят на тези условия, затова той все още има своя публика. Също и сред младото поколение, което го опознава в съвсем различни реалности, без багажа от преживявания и исторически препратки. Влиянието на Вайда се забелязва и при съвременните творци, които все по-охотно влизат в диалог с него. Евтините щастливи финали или историите, които са чисто забавление, за много зрители не са достатъчни. Ето защо филмите на Вайда няма да потънат в забрава.
