Тръмп предлага ново споразумение за сигурността на Европа с Русия

Американският президент Доналд Тръмп обяви намерение да постигне мащабно споразумение с Русия, което да обхване не само прекратяването на войната в Украйна, но и бъдещата система за сигурност на Европа. Предложението предизвика тревога сред европейските съюзници на САЩ, тъй като поставя на дневен ред въпроси, смятани досега за основополагащи и неподлежащи на преговори: разширяването на НАТО, военното присъствие на Алианса в Източна Европа и правото на отделните държави сами да определят външнополитическата си ориентация.

---

На 5 ноември, след среща в Белия дом с Кирил Дмитриев, специален представител на Владимир Путин, Тръмп заяви, че предстои „голямо, прекрасно споразумение“, което може да обхване „цяла Европа“.

Изявлението беше последвано от разяснения на Джаред Къшнър, зет и дипломатически пратеник на американския президент. Според него Вашингтон работи за създаването на нова европейска архитектура за сигурност, която да отчита интересите на всички страни, да намали опасността от бъдещи конфликти и да осигури дългосрочна стабилност.

Към 7 ноември обаче няма публикуван съгласуван проект на договор, нито постигнато споразумение между Русия, САЩ и европейските държави. Съществува американска инициатива, чиито основни принципи са оповестени публично, но конкретните задължения на участниците тепърва трябва да бъдат уточнени.

Какво предлага Вашингтон

От разясненията на Къшнър и информацията за дипломатическите консултации могат да се очертаят няколко основни елемента на американското предложение.

Първият е създаването на постоянен механизъм за консултации по въпросите на европейската сигурност. Предвиждат се канали за кризисна комуникация, по-голяма прозрачност на военната дейност и взаимни мерки за ограничаване на риска от ескалация.

Вторият е обвързването на мирното уреждане в Украйна с по-широка договореност за отношенията между Русия и западните държави. Така войната престава да бъде разглеждана единствено като териториален конфликт и се превръща в част от общия въпрос за европейския стратегически ред.

Третият е признаването на необходимостта да бъдат обсъдени опасенията за сигурността на всички участници, включително Русия. Това е съществена промяна в дипломатическия подход, защото Москва от години настоява именно за преразглеждане на установените след Студената война правила.

Четвъртият е запазването на принципите на държавния суверенитет и териториалната цялост. Къшнър изрично заявява, че никоя държава не бива да получава право на вето върху избора на съюзи от друга държава и че НАТО трябва да остане основата на европейската колективна отбрана.

Тук се появява и основното противоречие. Американското предложение едновременно предвижда да бъдат отчетени руските искания за сигурност и да бъде запазено правото на европейските държави самостоятелно да избират своите съюзници. Двете положения могат да се окажат трудно съвместими, ако Москва продължи да настоява за ограничения върху разширяването и военното присъствие на НАТО.

Какво иска Русия

За да бъде разбрано значението на американската инициатива, трябва да се припомнят руските предложения от декември 2021 г., отправени непосредствено преди пълномащабното нахлуване в Украйна.

Тогава Москва поиска юридически обвързващи гаранции за неразширяване на НАТО, включително отказ от бъдещо членство на Украйна. Русия настояваше и за ограничения върху разполагането на войски и въоръжения на Алианса в държавите, присъединили се след 1997 г.

Тези искания засягат непосредствено Полша, балтийските републики, Румъния и България. Приемането им в първоначалния им вид би означавало съществено ограничаване на възможностите на НАТО да защитава източните си членове.

Москва обосновава позицията си с принципа за „неделимост на сигурността“ — разбирането, че една държава не трябва да укрепва собствената си сигурност за сметка на друга. Западните държави възразяват, че този принцип не отменя суверенното право на избор на съюзници.

На 3 ноември говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отново определи неделимостта на сигурността като основополагащ принцип на руската позиция и настоя гаранциите да бъдат взаимни.

Следователно въпросът е дали Вашингтон предлага нови механизми за намаляване на военното напрежение, или е готов да преговаря и за преразпределяне на стратегическото влияние в Европа.

Засега няма доказателства, че администрацията на Тръмп е приела руските искания от 2021 г. Напротив, публичните разяснения на Къшнър изключват предоставянето на право на вето върху избора на съюзи.

Реакциите в Европа

Най-острите възражения идват от институциите на Европейския съюз, Полша и Украйна.

На 6 ноември в Полша върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас заяви, че Европа вече разполага със система за сигурност. Според нея проблемът не е липсата на договори, а системното им нарушаване от Русия.

Калас подчерта, че НАТО не е представлявал заплаха за Русия през 2021 г. и не представлява такава и днес. Тя категорично отхвърли възможността Путин да получи право на вето върху европейската сигурност.

Полският външен министър Радослав Шикорски също предупреди, че договарянето на бъдещето на Европа без участието на европейците би било не само неразумно, но и практически невъзможно.

Позицията на Варшава е особено важна, тъй като Полша се намира сред държавите, които биха били непосредствено засегнати от евентуално ограничаване на военното присъствие на НАТО.

Европейската комисия също настоява, че решенията за сигурността на ЕС не могат да бъдат вземани от Вашингтон и Москва вместо европейските държави.

Същевременно европейската позиция не е напълно единна. Между отделните столици съществуват различия относно начина на водене на преговорите, необходимите отстъпки и представителството на Европа.

Италианският премиер Джорджа Мелони критикува недостатъчната координация между европейските правителства, предупреждавайки, че тя може да остави континента без реално влияние върху преговорния процес.

Това е и една от слабостите на европейската дипломация: докато САЩ и Русия могат да преговарят чрез сравнително ограничен кръг представители, ЕС трябва да съгласува интересите на множество държави с различни исторически отношения към Москва и различни представи за допустимия компромис.

Украйна: гаранции, но не и руски контрол

Украинският президент Володимир Зеленски допуска, че руските опасения за сигурността могат да бъдат обсъждани в рамките на мирното уреждане, но настоява това да става с участието на Европа.

Той предупреждава, че евентуално отстъпление на НАТО би било възприето като признак на слабост.

Украинският външен министър Андрей Сибига заема още по-категорична позиция. Според него Русия не може да бъде разглеждана като гарант за европейската сигурност, а преговорите не бива да се превръщат в договаряне на сфери на влияние.

За Киев съществува и друг принципен проблем. Ако прекратяването на войната бъде обвързано с нова европейска система за сигурност, украинските териториални въпроси могат да се окажат зависими от много по-широки геополитически договорености.

Русия продължава да настоява за предаването на останалите под украински контрол части от Донбас. Украйна, от своя страна, иска гаранции, които да предотвратят ново нападение след евентуално примирие.

Това са два различни преговорни въпроса, които американската инициатива се опитва да включи в един общ процес.

Реакцията на Москва

Кремъл приема необходимостта от разговор за бъдещата европейска сигурност, но все още не е дал окончателен публичен отговор на конкретните американски принципи.

На 6 ноември Дмитрий Песков призна, че европейските държави неизбежно ще трябва да участват в подобни преговори. Същевременно той обвини Европа, че не е в състояние да излъчи единен представител и не предлага собствени конструктивни идеи.

Тази позиция позволява на Москва едновременно да настоява за преразглеждане на европейската сигурност и да поставя под съмнение способността на ЕС да бъде самостоятелен участник в процеса.

Руският интерес не се изчерпва с Украйна. От години Москва се стреми да получи международно признати ограничения върху западната военна инфраструктура в непосредствена близост до руските граници.

За Кремъл преговорите със САЩ имат и допълнително значение: те възстановяват възможността Русия да обсъжда стратегически въпроси непосредствено с Вашингтон, както това ставаше през Студената война.

Дали американската администрация ще приеме подобен двустранен модел, или ще настоява за пълноценно европейско участие, остава открит въпрос.

Какво означава предложението за България

За България основният въпрос не е дали ще бъде постигнато примирие в Украйна, а дали евентуалното споразумение ще засегне военното присъствие и отбранителните ангажименти на НАТО по източния му фланг.

Ако преговорите се ограничат до механизми за предотвратяване на инциденти, военна прозрачност, контрол върху въоръженията и кризисна комуникация, те могат да допринесат за намаляване на напрежението в Черноморския регион.

Ако обаче бъдат включени ограничения върху разполагането на съюзнически войски, системи за противовъздушна отбрана или други военни способности, последиците ще бъдат непосредствени и за България.

Особено съществено е разграничението между взаимно договорени мерки за контрол върху въоръженията и едностранно ограничаване на отбранителните възможности на определена група държави.

В първия случай става дума за традиционна дипломация по сигурността. Във втория би се поставил въпросът дали държавите от Източна Европа запазват равноправното си положение в Алианса.

Засега няма публично потвърждение, че подобни конкретни ограничения са включени в американското предложение.

Форматът „Шел Бей“ и следващите преговори

Новият дипломатически процес се развива под названието „Шел Бей“ (Shell Bay) — по името на голф комплекса във Флорида, свързан със специалния американски пратеник Стив Уиткоф.

Вашингтон предвижда консултации с Украйна, НАТО, ЕС и отделни европейски партньори. Следващият важен етап са планираните за 10–11 ноември тристранни преговори между САЩ, Русия и Украйна в Абу Даби.

Къшнър обещава европейските партньори да бъдат консултирани и при напредък да се премине към по-широк многостранен формат.

Тук обаче възниква процедурен проблем. Ако основните параметри бъдат договорени предварително между Вашингтон и Москва, последващото включване на европейските държави може да ги постави пред вече оформени решения.

От друга страна, без съгласието на европейските съюзници не могат да бъдат приложени договорености, които засягат техните територии, отбранителни способности или международни задължения.

Анализ: нов европейски ред или нова форма на съперничество

Инициативата на Тръмп поставя въпрос, който европейската дипломация не успява да реши след края на Студената война: как да бъде изградена устойчива система за сигурност, в която Русия да участва, без това да ограничава суверенитета на нейните съседи.

Подобни опити вече са правени. Заключителният акт от Хелзинки през 1975 г., Парижката харта от 1990 г., Основополагащият акт НАТО–Русия от 1997 г. и последвалите договорености за контрол върху въоръженията се основават на различни комбинации от взаимни гаранции, суверенитет и ограничаване на военната конфронтация.

Проблемът е, че редица от тези механизми са отслабени или престават да функционират, а руското нахлуване в Украйна през 2022 г. поставя под съмнение надеждността на предишните гаранции.

Американската инициатива може да бъде разгледана през три възможни сценария.

Първият е възстановяване на механизмите за взаимна сигурност. Това би означавало нови договорености за военна прозрачност, ограничения върху определени въоръжения, комуникация при кризи и мерки за предотвратяване на инциденти. Подобен подход не изисква непременно промяна на съюзническите отношения в Европа.

Вторият е договаряне на ограничения върху военното присъствие. При него Русия би получила определени гаранции за разполагането на сили и въоръжения в близост до границите си, а НАТО би настоявал за съответни руски ангажименти. Основният въпрос ще бъде дали ограниченията са действително взаимни и подлежат на надеждна проверка.

Третият е фактическо признаване на сфери на влияние. Това би означавало големите сили да договарят ограничения върху стратегическите решения на по-малките държави. Именно този вариант предизвиква най-силните възражения от Полша, балтийските държави и Украйна.

Нито един от тези сценарии не може да бъде представен като вече договорен американски план.

Съществува и въпросът за последователността на преговорите. Вашингтон се опитва да обсъжда едновременно прекратяването на войната и бъдещата система за сигурност. Част от европейските представители настояват първо да бъде постигнат мир в Украйна и едва след това да се премине към общоевропейски договорености.

Първият подход позволява различните проблеми да бъдат обвързани в общ компромис. Вторият цели да предотврати използването на продължаващите военни действия като средство за получаване на допълнителни стратегически отстъпки.

Различията са съществени, защото Русия продължава ударите срещу украинската инфраструктура, докато дипломатическите контакти се активизират.

Заключение

Предложението на Доналд Тръмп надхвърля обичайните преговори за прекратяване на войната в Украйна. То поставя въпроса за принципите, върху които ще се основава европейската сигурност през следващите десетилетия.

Засега американската администрация предлага обща рамка, а не завършен договор. Публично обявените принципи включват запазване на НАТО, уважение към суверенитета и създаване на нови механизми за взаимна сигурност. Не е ясно обаче как тези принципи ще бъдат съвместени с дългогодишните руски искания.

Европейските реакции показват, че основният спор не е само за съдържанието на бъдещото споразумение, но и за правото да бъде договаряно. Русия и САЩ могат да обсъждат отношенията помежду си, но не могат самостоятелно да променят задълженията и правата на европейските държави.

Предстоящите разговори в Абу Даби ще покажат дали инициативата ще остане обща дипломатическа декларация, или ще започне да придобива конкретно съдържание.

А решаващият въпрос ще бъде дали новата система ще се основава на взаимни и проверими гаранции за сигурност, или ще постави отново на дневен ред стария принцип за разделяне на Европа на сфери на влияние.

Източници: