Тръмп, Путин и Си Дзинпин се срещат в Китай: начало на нов световен ред?

На 19 ноември 2026 г. в китайския град Шънджън се очаква да се състои една от най-значимите дипломатически срещи през последните години. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин планират да разговарят заедно в рамките на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС, APEC).

---

Белият дом потвърди подготовката на срещата на 13 ноември, след като в продължение на дни се появяваха информации за подобна инициатива. Китай също призна, че се водят консултации между заинтересованите страни.

Ако се осъществи, това ще бъде първата съвместна среща в подобен формат между тримата лидери. Тя ще събере държавите с трите най-големи ядрени арсенала в света, две от най-големите световни икономики и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, които имат решаващо влияние върху международната политика.

Символичното значение на събитието е очевидно. За първи път Вашингтон, Москва и Пекин ще могат да обсъдят непосредствено помежду си въпроси, които досега са били предмет предимно на двустранни преговори. Дали обаче срещата ще се превърне в начало на ново разпределение на глобалното влияние, или ще остане предимно дипломатически жест, предстои да се разбере.

Ядреното разоръжаване – официалната тема

Според американската администрация основният предмет на разговорите ще бъде ограничаването на ядрените оръжия. Тръмп настоява за ново споразумение, което да обхване не само САЩ и Русия, но и Китай.

През февруари 2026 г. изтече срокът на договора „Нов СТАРТ“ (New START), последното голямо двустранно споразумение за ограничаване на стратегическите ядрени арсенали на Вашингтон и Москва. Така за първи път от повече от половин век двете водещи ядрени сили останаха без действащи договорни ограничения от този вид.

Американският президент смята, че новата система за контрол върху въоръженията трябва да включва и Китай, чиито ядрени възможности нарастват.

Проблемът е, че трите държави се намират в съществено различно положение. САЩ и Русия разполагат с по над 5000 ядрени бойни глави всяка, докато китайският арсенал се оценява на повече от 600. Пекин смята, че би било несправедливо да поема същите ограничения като държави, притежаващи многократно по-големи арсенали.

Китайското външно министерство вече определи включването на страната в тристранни преговори за ядрено разоръжаване на този етап като нереалистично.

Поради това Вашингтон не очаква подписването на конкретно споразумение в Шънджън. По-скоро се търси начало на преговорен процес, който впоследствие би могъл да доведе до нов международен механизъм за контрол върху ядрените оръжия.

Украйна – големият въпрос извън официалния дневен ред

Макар Белият дом да заявява, че Украйна няма да бъде основна тема на тристранния разговор, трудно може да се пренебрегне войната, която продължава вече почти пет години.

За Владимир Путин срещата представлява възможност да разговаря с американския президент в присъствието на най-важния стратегически партньор на Русия – Китай.

Москва има интерес въпросът за Украйна да бъде поставен в по-широк контекст, включващ европейската сигурност, отношенията с НАТО и руските претенции за гаранции срещу бъдещо разширяване на западното военно влияние.

Според информации в американските медии Путин е проявил интерес тристранният формат да бъде използван и за обсъждане на възможностите за прекратяване на войната.

За Киев подобна перспектива поражда опасения. Украинският президент Володимир Зеленски вече изрази тревога, че съдбата на страната му може да бъде обсъждана от трите велики сили без непосредственото участие на Украйна.

Тук възниква и по-широкият европейски въпрос. Ако САЩ, Русия и Китай започнат да договарят основните параметри на международната сигурност, Европейският съюз рискува да се окаже в положението на наблюдател, въпреки че последствията от решенията ще го засягат непосредствено.

Засега обаче няма потвърдена информация за подготвяно тристранно споразумение относно Украйна. Официалната американска позиция е, че разговорите в Шънджън няма да бъдат посветени на украинския конфликт.

Иран и Близкият изток

Друг важен въпрос е войната с Иран, която допълнително усложни отношенията между Вашингтон, Москва и Пекин.

САЩ са пряко ангажирани във военния конфликт, докато Русия поддържа тесни военни, разузнавателни и дипломатически отношения с Техеран. Китай от своя страна има значителни икономически и енергийни интереси в региона.

Тръмп вече посочи, че възнамерява да обсъди иранската криза с двамата си събеседници.

Възможно е да бъде засегната и Северна Корея, чиято ядрена програма остава постоянен източник на напрежение в Източна Азия.

Именно тези конфликти показват колко различни са интересите на трите държави. Докато Вашингтон се стреми да ограничи възможностите на Иран и Северна Корея, Москва и Пекин поддържат отношения с тях, макар и с различна степен на близост.

Какво печели всяка от трите държави?

За Доналд Тръмп срещата е възможност да се представи като посредник между най-големите геополитически съперници и като инициатор на нова система за международна сигурност. Ако успее да постави началото на реални преговори за ядрените арсенали, това би било значителен дипломатически успех.

За Владимир Путин участието има и друго измерение. Присъствието му на една маса с американския и китайския президент укрепва образа на Русия като велика сила, която не може да бъде изключена от решаването на световните проблеми. Това е особено важно след продължителните западни санкции и опитите за международна изолация на Москва.

За Си Дзинпин срещата е възможност Китай да демонстрира ролята си на самостоятелен глобален център на влияние. Провеждането на разговорите на китайска територия допълнително подчертава дипломатическото значение на Пекин.

Съществуват обаче и рискове. Китай не желае да изглежда като част от съюз срещу Запада, нито да поема отговорност за руската политика в Украйна. Освен това китайското ръководство има собствени приоритети в отношенията със САЩ, включително търговските ограничения, достъпа до технологии и въпроса за Тайван.

Тези различия означават, че събирането на тримата лидери не е равнозначно на съгласие между тях.

Нова Ялта или дипломатически спектакъл?

Още преди срещата се появиха сравнения с Ялтенската конференция от 1945 г., когато Рузвелт, Чърчил и Сталин обсъждат следвоенното устройство на Европа.

Аналогията е привлекателна, но има съществени ограничения.

За разлика от 1945 г., когато трите държави са съюзници във войната срещу нацистка Германия, днешните САЩ, Русия и Китай имат сериозни противоречия помежду си. Освен това съвременният свят е значително по-сложен и икономически взаимозависим.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков вече отхвърли сравненията с Ялта, като подчерта, че евентуалните договорености между трите държави не могат автоматично да бъдат налагани на останалите.

Въпреки това самият формат неизбежно поражда въпроса дали международната политика постепенно не се връща към система, в която няколко големи сили договарят помежду си основните правила.

Подобна тенденция би имала особено значение за Европа. ЕС е икономически гигант, но продължава да изпитва трудности при формулирането на единна външна политика и изграждането на самостоятелни отбранителни способности.

Отсъствието на европейски представител от разговорите не означава непременно, че европейските интереси ще бъдат пренебрегнати. Но показва, че при решаването на най-важните стратегически въпроси икономическата тежест невинаги е достатъчна, за да осигури място на масата за преговори.

Какво може да се очаква?

Предварителните оценки на американски официални представители са предпазливи. Не се очаква подписването на голямо споразумение, нито незабавен пробив по основните международни конфликти.

По-вероятният резултат е политическа декларация, съгласие за продължаване на контактите или създаване на механизъм за последващи преговори по ядрената сигурност.

Дори това обаче би имало значение. В условията на продължаващи войни, санкционни режими и ускорено превъоръжаване самото възстановяване на пряк диалог между трите най-големи ядрени сили може да се разглежда като положителна стъпка.

Срещата в Шънджън няма непременно да произведе нов световен ред. Но би могла да покаже в каква посока се променя съществуващият: към възстановяване на договореностите между великите сили, към още по-остро съперничество или към опит за съчетаване на двете.

На 19 ноември ще стане ясно дали тримата президенти са готови да направят нещо повече от обща снимка.

Източници:

• Associated Press, 13–14 ноември 2026 г. – потвърждение на срещата, позициите на трите държави и очакваните резултати.

• Reuters, 13 ноември 2026 г. – информация за тристранната среща в Шънджън.

• Reuters, 9 ноември 2026 г. – предварителни изявления на Тръмп за срещата и дневния ред.

• Associated Press, 6 ноември 2026 г. – китайската позиция и подготовката на преговорите.

• Deutsche Welle, 14 ноември 2026 г. – официалната американска позиция за ядреното разоръжаване.

   

U-DIGEST