Йотова, България и декларацията за Украйна: как един текст в ООН се превърна в предизборен скандал

Участието на България в 81-вата сесия на Общото събрание на ООН се превърна във вътрешнополитически скандал, след като страната ни се оказа сред държавите, от чието име беше огласено съвместно изявление за войната в Украйна, а президентът Илияна Йотова впоследствие подчерта, че не го е подписвала, че българските предложения за промени не са били приети и че не е присъствала на разширеното заседание на Съвета за сигурност.

---

В центъра на спора всъщност стоят три различни въпроса: присъединила ли се е България към общото изявление; подписвала ли го е лично Йотова; и съвпада ли съдържанието му с позицията, която българският президент изложи от трибуната на Общото събрание.

Отговорите не са едни и същи.

Какъв всъщност е документът

Първото важно уточнение е терминологично. Става дума не за резолюция или декларация, приета от Организацията на обединените нации, а за съвместно политическо изявление на група държави и Европейския съюз, направено на 23 септември в Ню Йорк преди заседанието на Съвета за сигурност за Украйна.

Текстът е прочетен от върховния представител на ЕС за външната политика Кая Калас заедно с френския външен министър Жан-Ноел Баро и украинския външен министър Андрий Сибига. В официалната публикация на Европейската служба за външна дейност Калас изрично заявява, че говори от името на Украйна, Европейския съюз и изброени поименно държави. Сред тях фигурира и Bulgaria.

Следователно твърдението, че България е сред подкрепящите изявлението държави, не е медийна интерпретация. То се съдържа в официалния текст, публикуван от дипломатическата служба на ЕС.

Същевременно Йотова е права в едно конкретно отношение: изразът „Йотова подписа декларацията“ е неточен. Това не е документ, под който държавните ръководители са положили физически подписи. Присъединяването се изразява чрез съгласие името на съответната държава да бъде включено сред страните, от чието име се прави общото изявление.

Какво пише в декларацията

Текстът започва с потвърждаване на принципите на Устава на ООН и заявява солидарност с Украйна, която продължава да е изправена пред определената в документа като „война на агресия“ на Русия. Подчертават се суверенитетът, независимостта и териториалната цялост на държавите и правото им на самоотбрана.

Изявлението изразява тревога от руските нападения срещу цивилни и гражданска инфраструктура и настоява за спазване на международното хуманитарно право, защита на цивилното население и търсене на отговорност.

Специално място е отделено на Черно море. Русия е обвинена, че чрез нападенията си затруднява украинския износ на зърно и така създава риск за глобалната продоволствена сигурност. Подкрепят се усилията за договореност, която да гарантира свободата на корабоплаването, търговските кораби и критичната инфраструктура.

Политически най-съществената част е призивът към Москва. В документа се посочва, че Украйна още от март 2025 г. се е съгласила на „пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня“, и Русия е призована да направи същото като необходима стъпка към дипломатически преговори.

Отправен е и призив за незабавно и безусловно връщане в Украйна на задържаните, насилствено преместените или депортираните украински граждани, включително деца, както и за връщане на военнопленниците и интернираните.

Финалната формулировка е недвусмислена: Русия трябва да прекрати агресията, да приеме прекратяване на огъня и да участва съдържателно в преговори за всеобхватен, справедлив и траен мир в съответствие с международното право.

Какво каза Илияна Йотова пред ООН

Позицията, изложена от Йотова в Общото събрание, е формулирана по различен начин.

Президентът постави акцента върху Черно море и предложи то да бъде превърнато от „зона на повишен риск и заплаха“ в зона на национална и международна сигурност, свободно корабоплаване, транспортни, енергийни, търговски и дигитални коридори.

За Украйна Йотова заяви, че е „крайно време да прехвърлим конфликта от военното в политическото и дипломатическото поле“. Според нея това означава преговори, диалог, минимална степен на доверие и гаранции.

Най-важната формулировка беше:

„Няма военно решение за Украйна.“

 

„Последвана от:

„Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия.“

 

Йотова постави и въпроса за бъдещата европейска архитектура за сигурност, като защити формулата за „Европа на мира чрез възпираща отбрана и споделена сигурност“.

Разликата в нюанса е видима. Общото изявление поставя непосредственото изискване пред Русия – да прекрати агресията и да приеме незабавно и безусловно примирие. Речта на Йотова акцентира върху преговорите, участието и на двете воюващи страни и необходимостта конфликтът да бъде преместен от военното в дипломатическото поле.

Как Йотова обясни разминаването

След появата на информацията, че България е сред държавите зад общото изявление, Йотова публикува допълнително обяснение.

„Първо – това изявление не се подписва“, заяви тя. По думите ѝ текстът е бил изпратен предварително на държавите членки, а „българската държава нямаше възможност да изрази резерви по предоставената позиция, нито бяха приети предложенията за редакция“.

Йотова обясни, че именно поради това не е присъствала на разширеното заседание на Съвета за сигурност и посочи като доказателство отсъствието си от общата снимка след заседанието. Тя отново препрати към собствената си реч пред Общото събрание: „Няма военно решение за Украйна. Мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия.“

Така президентът не отрече, че името на България присъства сред държавите в официалния текст, а оспори представянето на случая като лично подписана от нея декларация и подчерта несъгласието си с част от формулировките.

Какво каза Министерството на външните работи

Обяснението на МВнР създаде политическия проблем, защото беше формулирано различно.

Министерството потвърди, че България е подкрепила общото изявление в името на европейското единство, но едновременно с това заяви, че българската национална позиция не е била отразена в пълнота. Според ведомството тази национална позиция е изложена от президента Йотова в речта ѝ пред Общото събрание.

Следователно от наличната официална информация се очертава сравнително ясна картина:

България е дала съгласие да бъде включена сред страните, от чието име Калас прави изявлението, макар българската страна да е имала резерви към текста и да е предложила промени, които не са били възприети.

 

Това е различно както от твърдението „Йотова лично подписа декларацията“, така и от твърдението, че България изобщо не се е присъединила към нея.

Скандалът се пренесе в Народното събрание

На 25 септември спорът вече беше централен политически въпрос в София.

ГЕРБ-СДС приветства подкрепата на правителството за Украйна, но атакува разминаването между институциите. Бившият външен министър Георг Георгиев определи поведението като „когнитивен дисонанс“ – според него първо България се присъединява към една позиция, а след това се опитва да говори различно пред вътрешната публика.

„Демократична България“ поиска изслушване на външния министър. Надежда Йорданова постави въпроса директно: ако Кая Калас официално заявява, че говори и от името на България, а президентът се разграничава от текста, „твърди ли президентът Йотова, че Кая Калас лъже?“. ДБ заяви и собствената си позиция, че България трябва да подкрепи декларацията и че Русия трябва да прекрати агресията.

„Продължаваме промяната“ също съсредоточи критиката си върху липсата на единна външнополитическа линия. Николай Денков заяви, че подобен разнобой между президентството и външното министерство подкопава доверието към България.

От ДПС поставиха въпроса дали България подкрепя общата позиция на Европейския съюз. Искра Михайлова посочи противоречието между желанието ЕС да бъде по-категоричен във външната политика и впечатлението, че самите български институции не могат ясно да формулират каква позиция са подкрепили.

Управляващите защитиха Йотова

Управляващата „Прогресивна България“ видя в атаката срещу президента предизборна операция.

Антон Кутев заяви, че Йотова „не само че не е подписвала никаква декларация с този текст, тя не е присъствала на това заседание“. Според него позицията е представена от ЕС чрез Кая Калас и спорът се използва за изграждане на „опорка“ срещу Йотова в началото на президентската кампания.

Тук обаче остава фактическото затруднение за тази защита: официалният текст на Европейската служба за външна дейност не представя изявлението просто като позиция на ЕС. Калас изрично заявява, че го прави от името на ЕС и на изброените държави, сред които поименно е България.

Мнозинството на „Прогресивна България“ на два пъти отхвърли искането в парламента да бъде изслушан представител на МВнР. При първото гласуване останалите парламентарни групи – ГЕРБ-СДС, ДПС, ДБ, ПП и „Възраждане“ – подкрепиха искането за изслушване.

„Възраждане“ атакува първо самото присъединяване

Позицията на „Възраждане“ е различна от тази на прозападната опозиция. Партията атакува не толкова неяснотата около присъединяването, колкото самия факт, че България е включена сред държавите зад документа.

Костадин Костадинов използва случая, за да обвини управляващите и Йотова за външнополитическия курс спрямо Русия и изрично свърза темата с предстоящия президентски вот. В партийна позиция той противопостави собствената си кандидатура на политиката на управляващите и завърши с пряк призив за гласуване на президентските избори.

Така един и същ случай се оказа удобен за атаки от противоположни политически позиции: за ПП-ДБ и ГЕРБ проблемът е опитът за дистанциране от ясно заявена европейска позиция в подкрепа на Украйна; за „Възраждане“ проблемът е именно присъединяването на България към тази позиция.

Декларацията вече е част от президентската кампания

Предизборният характер на скандала трудно може да бъде отделен от съдържанието му.

Илияна Йотова е кандидат за президент, а „Прогресивна България“ подкрепя кандидатурата ѝ. Нейните политически противници използват случая, за да поставят под съмнение последователността на външната политика, която тя представлява. Управляващите, обратно, представят скандала като опит една дипломатическа процедура да бъде превърната в компромат срещу президентски кандидат.

Особено показателна е реакцията на Ивайло Мирчев от ДБ, който директно свърза поведението на Йотова с президентските избори и призова избирателите да отговорят на тази политика чрез вота. От другата страна Костадин Костадинов също използва казуса като аргумент за собствената си президентска кандидатура.

Следователно спорът вече не е само за дипломатическа формулировка. Той се превръща в част от по-големия въпрос на кампанията – каква външна политика трябва да представлява следващият български президент и доколко тя трябва да следва общите позиции на ЕС по войната в Украйна.

Какво може да се установи със сигурност

Сред множеството взаимни обвинения няколко факта могат да бъдат отделени сравнително ясно.

Илияна Йотова не е положила личен подпис под документа. В този смисъл публикациите, че „Йотова е подписала декларация“, са неточни.

Но България е посочена официално сред държавите, от чието име Кая Калас прави съвместното изявление. Това се вижда от оригиналния текст, публикуван от Европейската служба за външна дейност.

МВнР също потвърждава, че България е подкрепила документа, макар според министерството българската позиция да не е намерила пълно отражение в него.

Йотова от своя страна действително е изложила пред Общото събрание позиция с различни акценти – преговори, дипломатическо решение, участие както на Украйна, така и на Русия и изграждане на нова архитектура на европейската сигурност.

Именно между тези факти се намира същината на скандала: не дали съществува физически подпис на българския президент, а

кой и по какъв ред е дал съгласие България да бъде посочена сред държавите зад текста, след като българската страна е имала резерви към него, и защо публичните обяснения на президентството и правителството създадоха впечатление за различни позиции.

 

Месец преди президентските избори този дипломатически въпрос неизбежно се превърна и в предизборен.

---

Източници

• Европейска служба за външна дейност (EEAS);
• Президентство на Република България;
• Министерство на външните работи на Република България;
• ООН;
• БНТ;
• БТА;
• The Sofia Globe;
• Anadolu Agency;
• „Дневник“;
• OFFNews;
• News.bg;
• „Свободна точка“;
• официални позиции на „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“, ДПС и „Възраждане“.

U-DIGEST