Случаят с пакистанския имам Зулфикар Хан, експулсиран от Италия през октомври 2024 г., отново привлече общественото внимание на фона на новите мерки, подготвяни от правителството на Джорджа Мелони. Те предвиждат забрана на бурките и никабите в училищата, ограничаване на броя на чуждестранните ученици в една паралелка и задължително изучаване на италиански език от родители, чиито деца изпитват сериозни затруднения с интеграцията.
Мелони обяви пакета на 20 септември 2026 г. пред годишния форум на младежката организация на партията «Италиански братя» в Рим. Предложенията трябва да бъдат внесени за разглеждане в Министерския съвет, след което ще се нуждаят и от одобрението на парламента.
Премиерът мотивира мерките с необходимостта имиграцията да бъде съпроводена от действителна културна и езикова интеграция. По думите ѝ всеки, който идва в Италия и иска да изгради бъдещето си там, трябва да научи езика, да разбира местната култура и да спазва правилата на страната.
Предвижданата забрана не се отнася до хиджаба, който покрива косата, но оставя лицето открито. Тя засяга бурката и никаба, скриващи изцяло или почти изцяло лицето. Мелони заявява, че училището трябва да се посещава с открито лице и че никой не може да принуждава младо момиче да се скрива зад подобно облекло в името на религиозна или културна традиция.
Пакетът предвижда и законово определен максимален брой чуждестранни ученици в една паралелка. Точният дял още не е обявен. Според Мелони едно дете, което не знае италиански, може сравнително бързо да усвои езика с помощта на учителите и съучениците си. Когато обаче децата без достатъчно езикови познания станат прекалено много или мнозинство, това вече не е интеграция, а отказ от нея.
Именно този нов политически контекст върна в обращение по-стари случаи, чрез които правителството демонстрира твърдото си отношение към ислямския радикализъм. Сред тях е експулсирането на Зулфикар Хан – имам от Болоня, живял в Италия от 1995 г., но изведен от страната заради подкрепа за «Хамас», възхвала на джихада, антизападни проповеди и контакти с ултрарадикални среди.
През 2024 Зулфикар Хан е изведен в Пакистан заради подкрепа за „Хамас“, възхвала на джихада и проповеди срещу западните държави
Италианските власти експулсират пакистанския имам Зулфикар Хан, живял в страната близо три десетилетия, след като службите за сигурност установяват засилваща се радикализация в неговите проповеди и публични изяви.
Хан е духовен ръководител на мюсюлмански молитвен център в Болоня. Той пристига в Италия през 1995 г. и притежава разрешение за пребиваване. На 8 октомври 2024 г. вътрешният министър Матео Пиантедози подписва заповед за експулсирането му по съображения за сигурността на държавата. Два дни по-късно имамът е репатриран в Пакистан.
Случаят се превръща в символ на твърдия подход на правителството на Джорджа Мелони към ислямския радикализъм и към чужденците, които използват религиозното си влияние за разпространяване на враждебност към италианската държава и западното общество.
Радикализация след нападението срещу Израел
Според заповедта на Министерството на вътрешните работи Зулфикар Хан попада под засилено наблюдение от есента на 2023 г. Италианските служби установяват у него «нарастващ идеологически фанатизъм» и «склонност към радикални позиции».
Особено внимание предизвикват неговите изяви след нападението на «Хамас» срещу Израел на 7 октомври 2023 г. В проповеди и видеозаписи, публикувани в интернет, Хан открито заявява подкрепата си за палестинското движение, определяно от Европейския съюз като терористична организация.
Вътрешното министерство посочва, че имамът е представял джихада в интегралистки смисъл, възхвалявал е мъченичеството и действията на муджахидините в израелско-палестинския конфликт. Неговата реторика е определена като антизападна, антисемитска, хомофобска и антифеминистка.
Във видеозаписи, разпространявани между ноември 2023 и април 2024 г., Хан обвинява американци, германци, французи, британци и италианци, че подкрепят «нечистите ционисти». В друга своя изява той отправя молитва Аллах да унищожи «потисниците» – западните държави, подкрепящи Израел.
Данъците трябвало да остават при мюсюлманите
Сред основанията за експулсирането е и проповед, в която Хан призовава мюсюлманите да се противопоставят на претенцията на италианската държава да събира данъци от тях.
Според възгледа, приписван на имама, финансовите средства на мюсюлманите трябвало да останат в тяхната религиозна общност, а не да бъдат предавани на държавата. Италианските власти приемат подобна проповед не просто като религиозно становище, а като отхвърляне на законите и институциите на страната.
Вътрешното министерство смята, че Хан е способен да привлича последователи и да съдейства за обособяването на затворена общност, която поставя религиозните разпоредби над италианското законодателство.
Контакти с ултрарадикални среди
Оценката за опасност не се основава единствено на публичните изказвания на имама. Според италианските власти Хан е поддържал връзки с чужденци, попадали в разследвания за принадлежност към среди на ултрарадикалния ислям.
В заповедта се посочва рискът неговата дейност да улесни проникването в Болоня на политико-религиозни и паратерористични организации. Италианските служби не съобщават имамът да е подготвял конкретно терористично нападение, но го определят като човек, който може да създава среда за радикализация и вербуване.
Тъкмо тази превантивна оценка позволява на вътрешния министър да приложи административната процедура за експулсиране по съображения за държавната сигурност.
Хомосексуалността като „болест“
Италианските власти включват в мотивите си и проповеди на Хан по нравствени и обществени въпроси.
На среща в Болоня той определя хомосексуалността като «болест, която трябва да бъде лекувана». Според цитираното от министерството изявление всеки мюсюлманин имал право да се противопоставя на това явление, за да бъдат избегнати «катастрофални последици», включително изчезването на човешкия род.
Тези думи сами по себе си не са основното основание за експулсирането. Те обаче са представени като част от цялостната радикална реторика, която според властите противопоставя неговата общност на италианското общество.
Експулсиране без наказателна присъда
Зулфикар Хан не е експулсиран след присъда за тероризъм. Срещу него не е обявена и присъда за подготовка на насилствено престъпление.
Италианското законодателство обаче позволява вътрешният министър да разпореди извеждането на чужденец, когато съществуват сериозни основания той да бъде смятан за заплаха за обществения ред или сигурността на държавата. Това е административна и превантивна мярка, а не наказание, наложено от съд.
Едновременно със заповедта за експулсиране е отнето и разрешението на Хан за пребиваване. След необходимото съдебно потвърждение той е отведен от полицията и на 10 октомври 2024 г. е върнат в Пакистан.
Защитата говори за преследване на мнения
Адвокатът на имама Франческо Муру оспорва основанията на министерството. Той определя случая като връщане към «полицейската държава» и преследване заради изразени политически и религиозни мнения.
Според защитата мотивите в заповедта са общи и не доказват участие на Хан в терористична или друга престъпна дейност. Адвокатът твърди, че имамът е наказан главно заради позицията си по израелско-палестинския конфликт и заради консервативните си религиозни възгледи.
Защитата свързва експулсирането и с предходен политически конфликт. Хан подава жалби за клевета срещу италиански държавен представител и срещу почетния консул на Израел. Вицепремиерът и лидер на «Лига» Матео Салвини от своя страна публично настоява имамът да бъде изгонен от страната.
След репатрирането му Салвини заявява: «Най-после го изпратихме обратно у дома».
Част от политиката на кабинета „Мелони“
Макар заповедта да е подписана от вътрешния министър Матео Пиантедози, експулсирането е част от политиката на правителството на Джорджа Мелони.
Кабинетът защитава разбирането, че правото на пребиваване в Италия предполага не само формално спазване на имиграционните изисквания, но и зачитане на законите, институциите и обществения ред. Продължителността на пребиваването не е приета като достатъчна защита, когато службите установят риск за националната сигурност.
Случаят с Хан поставя отново въпроса докъде се простира свободата на словото на религиозните проповедници и кога радикалната реторика се превръща в заплаха. Защитата настоява, че имамът е наказан заради мненията си. Правителството отговаря, че не става дума за отделни изречения, а за съчетание от проповеди, подкрепа за «Хамас», възхвала на джихада, контакти с радикални среди и влияние върху мюсюлманската общност.
След близо 29 години в Италия Зулфикар Хан губи разрешението си за пребиваване и е върнат в Пакистан. Така италианското правителство показва, че е готово да използва най-тежката административна мярка срещу чуждестранни религиозни водачи, определени от службите като опасност за държавната сигурност.
Източници:
- Reuters,
- Associated Press,
- Rai News,
- ANSA,
- Il Resto del Carlino,
- Il Fatto Quotidiano,
- Министерството на вътрешните работи на Италия.
