Надпреварата за президентството към 1 септември: кандидатите вече са осем, но големите неизвестни остават
На 1 септември 2026 г. президентската надпревара вече започва да придобива очертания, макар окончателната бюлетина да е далеч от готова. До този момент публично са заявени или издигнати кандидатурите на Илияна Йотова, Андрей Гюров, Иван Христанов, Николай Ненчев, Радостин Василев, Георги Димов, Борислав Йотов и Александър Томов.
Най-важната новина от тази сутрин е, че Андрей Гюров и Георги Кандев вече официално влязоха в надпреварата – съответно за президент и вицепрезидент. Така една от кандидатурите, за която доскоро се говореше условно, вече е факт.
Двете големи неизвестни продължават да бъдат ГЕРБ и «Възраждане». При ГЕРБ вече публично се обсъждат конкретни имена, но решение няма. «Възраждане» обещава да представи собствената си двойка в началото на септември, като на 31 август от партията уточниха, че това ще стане до десетина дни.
Самите регистрации обаче тепърва започват. На 2 септември ЦИК отваря процедурата за партии и коалиции, а окончателният срок за представяне на кандидатите за президент и вицепрезидент е 22 септември.
Илияна Йотова – фаворитът на старта
Действащият президент Илияна Йотова беше първата голяма политическа фигура, която ясно заяви участие във вота. На 24 юли тя обяви, че ще се кандидатира, като предпочете да бъде издигната не непосредствено от политическа партия, а от инициативен комитет.
Зад нея вече застават както управляващата «Прогресивна България» на премиера Румен Радев, така и БСП. На 29 август Националният съвет на социалистите потвърди подкрепата си единодушно и създаде национален предизборен щаб.
Самата Йотова съобщи, че през тази седмица ще стане известно името на кандидата ѝ за вицепрезидент, а на 8 септември ще бъде учреден инициативният комитет и ще бъде обявен неговият председател.
Основните ѝ послания засега са стабилност на институциите, защита на държавността, обществено единство и приемственост. Подкрепящите я сили се стремят да представят кандидатурата не като чисто партийна, а като по-широка – именно затова е избрана формулата с инициативен комитет.
Йотова разполага и с очевидното преимущество на действащ президент – постоянна публичност, висока разпознаваемост и вече изградена президентска биография.
Андрей Гюров и Георги Кандев – кандидатурата вече е официална
От тази сутрин условното наклонение може да бъде премахнато: Андрей Гюров се кандидатира за президент, а Георги Кандев – за вицепрезидент.
Двамата ще бъдат издигнати от инициативен комитет, а не непосредствено от политическа партия. Гюров е бивш служебен министър-председател и подуправител на БНБ, а Кандев беше изпълняващ функциите главен секретар на МВР в служебното правителство на Гюров.
Тук има една важна подробност: подкрепата на ПП и ДБ политически изглежда практически сигурна, но формалните решения на партийните им органи следват самото обявяване на кандидатурата. Асен Василев например заяви на 27 август, че Националният съвет на ПП ще се произнесе, след като Гюров официално се кандидатира. Същата процедура предстои и в «Да, България».
Посланието около двойката е проевропейско, антикорупционно и институционално. От ДБ представят Гюров като алтернатива на политическия модел около Румен Радев и Йотова. Божидар Божанов говори за алтернатива на «концентрацията на власт», а Надежда Йорданова описва кандидатурата като избор срещу фактическо продължаване на политическата линия на Радев чрез Йотова.
Същественият въпрос е докъде може да бъде разширена тази подкрепа вдясно и най-вече как ще се държат избирателите на ГЕРБ.
Иван Христанов – «Президентът на народа»
На 14 август участието си обяви бившият служебен министър на земеделието Иван Христанов. Той ще бъде независим кандидат, издигнат от инициативен комитет.
Кампанията му вече има ясно формулиран образ и слоган – «Президентът на народа», а другото централно послание е «Държавата да е държава». На официалната си предизборна страница Христанов поставя ударението върху президент, независим от партийните структури, върховенство на правилата и работещи институции.
Антикорупционната линия е естествена част от политическия му профил. Още като служебен земеделски министър той поставяше сред приоритетите си борбата с корупцията, прекратяването на каналите за източване на обществени средства и възстановяването на доверието в държавните институции.
Името на кандидата му за вицепрезидент още не е обявено.
Радостин Василев и Красимир Манов – МЕЧ влиза със своя лидер
На 25 август Изпълнителният съвет на МЕЧ реши да издигне партийния председател Радостин Василев за президент и Красимир Манов за вицепрезидент.
За МЕЧ президентският вот е продължение на линията, с която партията участва в парламентарната политика – остра критика към установения политически модел, антикорупционна реторика и противопоставяне както на управляващите, така и на останалите партии, които Василев определя като част от статуквото.
При него кампанията вероятно ще бъде много по-персонализирана, отколкото при повечето останали претенденти: политическата идентичност на МЕЧ до голяма степен съвпада с тази на нейния лидер.
Николай Ненчев и Цвета Кирилова – ранната номинация на БЗНС
Още на 27 юни БЗНС номинира бившия министър на отбраната Николай Ненчев за президент и журналистката Цвета Кирилова за вицепрезидент. Едновременно с това партията даде мандат за разговори за единна кандидатура на демократичната общност.
Политическият профил на двойката е ясно проевропейски и евроатлантически. В решението си БЗНС говори за защита на демократичния конституционен ред, европейската ориентация на България и необходимост от обединяване на демократичните сили.
След официалното влизане на Гюров обаче ситуацията е различна от тази през юни – проевропейското и дясноцентристкото пространство вече има друг силно разпознаваем претендент. Засега няма съобщение БЗНС да е оттеглил собствената си номинация.
Георги Димов и Димитър Шивиков – суверенитет, неутралитет и отношения с Русия
На 25 август инициативният комитет «Народна сила» официално представи доц. Георги Димов като кандидат за президент и ген. Димитър Шивиков като кандидат за вицепрезидент.
Това е една от кандидатурите с най-подробно формулирана политическа програма още преди началото на официалната кампания.
Сред основните теми са националният суверенитет, политика на мир и неутралитет, икономическа самостоятелност, национална сигурност и отбранителен капацитет, независима външна политика и възстановяване на диалога с Русия.
Инициативният комитет подчертава, че разбира суверенитета не като изолация, а като способност България сама да определя решенията си и да защитава националните си интереси.
Борислав Йотов – малко отразявана, но реално обявена кандидатура
Сред кандидатурите, които лесно могат да бъдат пропуснати в общите медийни обзори, е тази на дългогодишния прокурор акад. Борислав Йотов.
На 26 август председателят на партия «Нова сила» Антон Сираков официално обяви неговата кандидатура за президент. Тя беше представена в клуб «Журналист» в сградата на Съюза на българските журналисти.
Йотов влиза с подчертано национално-консервативен и евроскептичен профил. Сред обявените акценти са защита на българската държавност и националния суверенитет, идеята за «нова Велика България», реформа на съдебната система, твърда политика срещу организираната престъпност и миграцията. Той застъпва и възстановяването на смъртното наказание за най-тежките престъпления.
Александър Томов – последният обявил кандидатурата си
Най-новият кандидат към края на август е проф. Александър Томов, лидер на «Българска социалдемокрация – Евролевица».
Той обяви на 31 август, че се включва в надпреварата след предложение, по думите му, на група учени, общественици и представители на културата и спорта.
Централното понятие в политическата му заявка е «национално съгласие». Томов настоява различните политически и обществени групи да преодолеят старите разделения и да изработят обща рамка около националния интерес. Той се обявява и срещу предварителното превръщане на изборите в състезание около един фаворит и настоява за истински президентски дебати и сблъсък на идеи.
Кандидатът му за вицепрезидент трябва да бъде представен на 12 септември.
«Възраждане»: собствен кандидат ще има, но не днес
Тук е необходима корекция на една информация, която може да заблуди при бърз преглед на новините.
«Възраждане» действително проведе пресконференция във Варна тази сутрин от 10 часа, но темата ѝ не беше президентската кандидатура. Официално обявената тема беше случаят «Баба Алино» и незаконното строителство край Варна.
Следователно към настоящия момент кандидатът на «Възраждане» още не е обявен.
Партията вече е потвърдила, че ще участва със собствена кандидатпрезидентска двойка. В края на юли Костадин Костадинов каза, че се обсъждат пет кандидатури и че се правят вътрешни и външни проучвания за тяхната избираемост. На 31 август от формацията посочиха, че решението трябва да стане известно в следващите десетина дни.
В публичните спекулации най-често се появяват имената на Костадин Костадинов и евродепутата Петър Волгин, но няма достатъчно основание нито едното да бъде представено като действителния избор на партията. Засега коректната формулировка е: «Възраждане» има решение да участва, но кандидатът е неизвестен.
Политическият профил на бъдещата кандидатура е по-предвидим от самото име: суверенитет, критично отношение към европейската интеграция в сегашния ѝ вид, противопоставяне на военната помощ за Украйна и по-близки отношения с Русия.
ГЕРБ: Николов, Дончев и Желязков вече се назовават публично
ГЕРБ остава най-голямата неизвестна сред големите партии.
Особено показателно беше Националното събрание на партията на 30 август. Делян Добрев открито настоя ГЕРБ да има собствен кандидат и посочи три конкретни имена:
Димитър Николов, кмет на Бургас;
Томислав Дончев, дългогодишна водеща фигура в ГЕРБ;
Росен Желязков, бивш министър-председател и една от най-разпознаваемите фигури на партията.
Добрев заяви, че всеки от тях според него би могъл да стигне до балотаж.
Това обаче са предложения, а не номинации.
Бойко Борисов продължава да оставя въпроса отворен. В партията очевидно съществуват две линии – едната настоява за самостоятелен кандидат, другата разглежда президентските избори по-прагматично и поставя въпроса дали има смисъл ГЕРБ да излъчва човек само за да присъства в бюлетината.
Самият Борисов досега не дава знак, че възнамерява лично да се кандидатира.
След излизането на Гюров в надпреварата изборът на ГЕРБ става още по-важен. Собствен силен кандидат на партията би направил борбата за второто място значително по-непредвидима. Ако ГЕРБ остане без собствен претендент, поведението на неговия голям електорат може да се окаже решаващо за това кой ще стигне до балотаж срещу Йотова.
ДПС, ИТН и «Величие» засега не са показали картите си
Към 1 септември ДПС, ИТН и «Величие» нямат официално обявени кандидатпрезидентски двойки.
Това не означава непременно, че няма да участват. До регистрацията остава достатъчно време, а в президентски избори партиите могат както да издигнат собствен кандидат, така и да подкрепят чужда кандидатура.
Около тези партии засега няма достатъчно надеждно потвърдено конкретно име, което да бъде поставено редом до вече обявените кандидати. Затова всяко добавяне на конкретен човек на този етап би било по-скоро спекулация, отколкото информация.
Даниел Вълчев няма да бъде кандидат
Името на бившия министър на образованието проф. Даниел Вълчев дълго присъстваше сред възможните президентски кандидати и дори беше включено в едно от първите национални социологически изследвания.
Тази възможност вече окончателно отпада.
На 3 август Вълчев категорично заяви, че няма да участва в президентските избори. Следователно името му трябва да присъства в обзорите само като вече отпаднала кандидатура, а не сред възможните претенденти.
Три различни срока – и последният е 22 септември
При сроковете лесно възниква объркване, защото регистрацията протича на няколко етапа.
От 2 септември ЦИК започва да приема заявления на партии и коалиции. Те трябва да бъдат регистрирани до 17:00 часа на 9 септември. Това е изрично записано в Решение №37-ПВР на ЦИК.
Инициативните комитети могат да подават документи от 7 септември, а крайният срок за тях е 17:00 часа на 14 септември. За независима кандидатура инициативният комитет трябва да бъде съставен от най-малко 21 избиратели с постоянен адрес в страната.
Но това не е крайният срок за самите кандидати.
Окончателните кандидатури за президент и вицепрезидент трябва да бъдат представени за регистрация в ЦИК до 22 септември. Именно тогава ще знаем действителния и пълен състав на бюлетината.
Официалната предизборна кампания започва на 25 септември, а първият тур е на 25 октомври. Ако никой не получи необходимото мнозинство, вторият тур ще бъде на 1 ноември.
Какво показва социологията
Засега няма достатъчно ново национално представително изследване, проведено след оформянето на сегашния списък от кандидатури, за да говорим за надеждна моментна изборна прогноза.
Най-сериозният публичен ориентир остава изследването на «Глобал Метрикс», проведено между 23 юни и 11 юли сред 1503 пълнолетни български граждани.
То дава две различни групи данни, които не трябва да бъдат смесвани.
При въпрос за политическата сила зад бъдещ кандидат 39,7% от заявилите намерение да гласуват посочват кандидат на «Прогресивна България», 13,3% – кандидат на ПП–ДБ, а 11,5% – кандидат на ГЕРБ-СДС.
При тестването на конкретни личности около половината от анкетираните казват, че със сигурност или по-скоро биха подкрепили Илияна Йотова. Следват:
- Андрей Гюров – 23%
- Даниел Вълчев – 18%
- Иван Христанов – 12%
Самата агенция изрично предупреждава, че това не е прогноза за резултата от изборите, а снимка на началните нагласи преди истинската кампания. Максималната статистическа грешка при 50-процентен дял е ±2,527 пункта.
Има и още една причина данните вече да се четат внимателно: когато изследването е извършено, част от днешните кандидати още не са били обявени, а Даниел Вълчев – получил третия резултат сред тестваните личности – впоследствие отказа участие.
Следователно първото действително показателно изследване ще бъде онова, което тества Йотова, Гюров, Христанов, Василев и кандидата на «Възраждане», както и евентуален кандидат на ГЕРБ в една и съща реална конфигурация.
Към 1 септември: фаворит има, сигурен съперник още няма
На този етап Илияна Йотова безспорно започва от най-силната позиция. Тя съчетава предимството на действащ президент, висока разпознаваемост и подкрепата на две значими политически сили – «Прогресивна България» и БСП.
От 1 септември вече ясно се оформя и кандидатурата, която претендира да бъде основната ѝ проевропейска алтернатива – Андрей Гюров и Георги Кандев.
Но още е твърде рано да се приеме, че именно Гюров непременно ще бъде вторият участник в балотажа.
На терена предстои да излезе «Възраждане», което разполага със собствен твърд електорат. Ако ГЕРБ издигне фигура с висока разпознаваемост като Димитър Николов, Томислав Дончев или Росен Желязков, състезанието за второто място може да се промени радикално.
Отделно Радостин Василев и Иван Христанов ще се конкурират за част от протестния и антисистемния вот, макар да го правят от доста различни политически позиции. Николай Ненчев ще търси твърдо евроатлантическия сегмент, докато Георги Димов и Борислав Йотов застават в различни разновидности на суверенисткия вот. Александър Томов пък залага на познатата си теза за национално съгласие и опитва да отвори пространство в традиционната левица извън Йотова.
Следователно към 1 септември 2026 г. може да се каже едно сравнително сигурно нещо: президентската надпревара вече има фаворит, но още няма сигурен балотаж.
Истинската картина вероятно ще стане ясна на два етапа – първо, когато ГЕРБ и «Възраждане» вземат окончателните си решения, и второ, когато след 22 септември социолозите измерят подкрепата за действително регистрираните кандидатпрезидентски двойки.
Източници
БТА, БНР, БНТ, bTV, NOVA, Централна избирателна комисия, «Глобал Метрикс», официални съобщения на БСП, БЗНС, «Възраждане», инициативен комитет «Народна сила» и предизборната платформа на Иван Христанов.
