В планинската област Гералта в Северна Етиопия има църква, до която няма път, стълбище или дори обезопасена туристическа пътека. За да се стигне до нея, трябва да се изкачи почти отвесна скала, като на места единствените опори са издълбани в камъка вдлъбнатини за ръцете и краката.
Накрая поклонникът трябва да премине по тесен скален участък, отвъд който зее пропаст.
Там, на около 2580 метра надморска височина, в пясъчниковия масив е изсечена Абуна Йемата Гух – една от най-необикновените църкви на Етиопската православна църква Тевахедо.
Храмът е действащ. В него се служи и днес.
А необичайното му местоположение не е туристическа атракция, създадена впоследствие. Самата църква е изсечена високо в скалата като част от една древна аскетична традиция, в която физическото отделяне от света има непосредствен духовен смисъл.
Християнството в Етиопия е по-старо от повечето европейски християнски държави
За да се разбере Абуна Йемата Гух, трябва да се погледне към далеч по-широката история на Етиопия.
Християнството прониква в древното Аксумско царство още през първите векове след Христа, а през IV век, при цар Езана, то се превръща в държавна религия. Това прави Етиопия една от най-старите непрекъснати християнски цивилизации в света.
Особена роля в развитието на етиопското монашество традицията отрежда на т.нар. Девет светци, дошли в страната в края на V и началото на VI век.
Според етиопското предание те пристигнали от различни части на християнския Изток – Сирия, Константинопол и земи на Римската империя. На тях се приписва огромна роля за разпространението на монашеството, превода на богослужебни и богословски произведения и утвърждаването на християнството извън големите градски центрове.
Един от тези девет монаси бил авва Йемата.
Именно на него е посветена църквата.
Кой е авва Йемата
За историческия Йемата знаем значително по-малко, отколкото разказва църковното предание.
Според традицията той е един от Деветте светци, дошли в Аксумското царство през V–VI век и допринесли за развитието на монашеския живот.
Етиопското «авва» – отец – стои и в основата на названието «абуна». В етиопската църковна традиция думата означава духовен отец, а по-късно се използва и като титла на висши духовници.
Преданието свързва самото изсичане на храма с авва Йемата и VI век. Именно тук обаче е необходимо разграничение между традицията и сигурното историческо датиране.
Църквата обичайно се представя като храм от VI век и вероятно мястото действително има много древна християнска история. Някои архитектурни особености също се свързват с ранния период на етиопското християнство. Същевременно значителна част от художествената украса, която виждаме днес, е много по-късна.
Особено убедително е датирането на стенописите – те се отнасят към втората половина на XV век.
Гералта – планина, превърната в храм
Абуна Йемата Гух не е изолиран феномен.
Районът Гералта в Тиграй е известен с изключителната концентрация на скални църкви. В областта има десетки храмове, издълбани в скалите – според различните начини на преброяване около 30–35 или повече.
Това е една от най-големите концентрации на скални християнски храмове в Етиопия.
По-известни в света са монолитните църкви на Лалибела, изсечени през Средновековието в скалния масив. Но традицията на скалните църкви в Северна Етиопия е по-широка и не се ограничава с Лалибела.
Гералта представлява необичаен пейзаж от отвесни пясъчникови стени, каменни кули и плата. Именно в тях монасите издълбават храмове, параклиси и места за уединение.
При Абуна Йемата Гух тази тенденция достига почти крайност.
Двеста метра над земята
Храмът се намира приблизително 200 метра над околния терен.
Последната част от изкачването е тази, която прави Абуна Йемата Гух световноизвестна.
След стръмния подход посетителят достига почти отвесна скална стена. По нея се изкачва, използвайки естествени и издълбани в камъка хватки. Традиционно местните хора преминават участъка без алпийска екипировка.
Следва тесен естествен скален мост с огромни отвеси от двете страни, а непосредствено преди входа – още един тесен преход.
Заради това Абуна Йемата Гух често е определяна като една от най-недостъпните действащи църкви в света.
Парадоксът е, че за местните свещеници това не е екстремно преживяване.
Това е пътят до църквата.
По него духовниците се изкачват, за да служат богослуженията, а местните вярващи – за да участват в тях.
В популярните описания на храма се посочва и още един удивителен факт: местните свещеници твърдят, че не знаят за смъртен случай при традиционното изкачване до светилището.
Защо църквата е построена на толкова недостъпно място
Няма един-единствен сигурен отговор.
Практическото обяснение е защитата. В историята на Етиопия християнските общности неведнъж са били принуждавани да пазят храмове, реликви и ръкописи от войни и нашествия. Недостъпният скален храм е естествена крепост.
Но само военното обяснение едва ли е достатъчно.
Местоположението трябва да се разглежда и през традицията на източното монашество.
От египетските пустинници до сирийските стълпници и монасите в планините на Синай, търсенето на трудно достъпно място е част от стремежа към анахореза – отдалечаване от света за молитва.
Пустинята, пещерата и планината не са избирани за удобство. Именно тяхната негостоприемност ги прави подходящи за подвижничество.
Абуна Йемата Гух въплъщава тази идея в архитектура: храмът буквално е отделен от всекидневния свят чрез пропаст.
Зад малкия вход се открива друг свят
След опасното изкачване посетителят достига сравнително непретенциозен отвор в скалата.
Но зад него се намира църковно пространство с колони, арки, куполи и стенописи.
Храмът е монолитен – основните му архитектурни елементи не са изградени чрез натрупване на каменни блокове, а са извадени от самата скала чрез отнемане на материал.
Това е една от характерните особености на средновековната етиопска сакрална архитектура.
Скалата едновременно е стена, таван, колона и основа.
В Абуна Йемата Гух архитектурата и планината практически престават да бъдат отделни неща.
Стенописите от XV век
Най-голямата художествена ценност на църквата са нейните стенописи.
По стените и куполите са представени Христос, Божията майка, апостолите, Деветте светци и други библейски и църковни образи.
Сред изобразените фигури се срещат апостолите Петър, Павел и Тома, както и пророк Моисей.
Надписите са на геез – древния етиопски език, който отдавна не се използва като всекидневен говорим език, но продължава да изпълнява ролята на богослужебен език на Етиопската православна църква Тевахедо.
Изключително сухият климат и изолацията на помещението са допринесли стенописите да се запазят в забележително състояние.
Традицията понякога ги свързва с много по-ранната епоха на основаването на храма, но научните изследвания сочат друго.
Как науката датира изображенията
През 2016 г. изследователи публикуват специално проучване на живописта на Абуна Йемата Гух в научното списание Heritage Science.
Използвани са съвременни методи за анализ, включително рентгенофлуоресцентна спектрометрия.
Резултатите подкрепят художественоисторическото датиране на основната живопис през XV век.
Изследването показва още, че значителна част от използваните пигменти са с местен произход. При повечето изображения не е открит по-стар живописен слой отдолу. Изключение е изображение на Божията майка, при което има следи от по-късна намеса или ретуширане.
Така Абуна Йемата Гух представлява интересен пример за място, в което различни исторически пластове съществуват едновременно: раннохристиянско предание, средновековна архитектура и живопис от XV век.
Етиопската църква и Православието
Когато Абуна Йемата Гух се нарича «православна църква», е необходимо едно уточнение.
Етиопската православна църква Тевахедо принадлежи към семейството на Древноизточните православни църкви, които не приемат решенията на Халкидонския събор от 451 г. и не са в евхаристийно общение с Източноправославната църква, към която принадлежи Българската православна църква.
Към същото древно семейство принадлежат Коптската, Арменската апостолска, Сирийската православна, Еритрейската и Маланкарската църква.
Разделението има дълга и сложна история, свързана преди всичко с христологичните спорове през V век.
Затова по-точно е Абуна Йемата Гух да бъде определяна като етиопски древноизточен православен храм, а не просто като православна църква в съвременния източноправославен смисъл.
Храмът продължава да живее
Най-забележителното в Абуна Йемата Гух може би не са нито пропастите, нито възрастта на стенописите.
Това е обстоятелството, че църквата не е музей.
В нея продължава да се извършва богослужение.
За туриста изкачването може да бъде екстремно приключение. За местния християнин то е поклонничество. А за свещеника – пътят към мястото, в което трябва да извърши службата.
Това различава голяма част от древните етиопски храмове от много паметници на ранното християнство в други части на света. Те не са само археологически свидетелства за изчезнала цивилизация, а части от една все още жива религиозна традиция.
Между небето и земята
Съвременните фотографии превърнаха Абуна Йемата Гух в една от визуалните емблеми на Етиопия. Човекът, който върви по тесния скален ръб над пропастта към малкия вход в отвесната стена, изглежда почти като участник в някакво изпитание.
Но храмът не е създаден, за да изпитва смелостта на туристите.
За неговите създатели труднодостъпността вероятно е била част от самия смисъл на мястото.
Древното монашество често превръща географията в духовен език: пустинята означава отказ от света, планината – изкачване, пещерата – уединение, а височината – символично приближаване към небесното.
В Абуна Йемата Гух тази символика е станала почти буквална.
Човек оставя долината под себе си, изкачва голата скала, преминава над пропастта и едва тогава влиза в храма.
А зад невзрачния отвор в камъка го очакват апостолите, светците и Христос, изписани върху скалата преди повече от пет столетия.
Вероятно именно затова Абуна Йемата Гух впечатлява дори човек, който не споделя вярата на хората, създали храма.
Тук архитектурата не просто предоставя пространство за религията.
Самият път към храма се е превърнал в част от нейния образ.
Източници
При подготовката са използвани данни от Heritage Science, изследването на Kidane Fanta Gebremariam, Lise Kvittingen и David Graham Nicholson за стенописите на Абуна Йемата Гух; трудове на David Buxton, David Phillipson, Paul B. Henze и Sergew Hable Selassie; BBC, The Guardian, Rough Guides, Bradt и справочни материали за скалните църкви на Тиграй.
