Изабел Мартинети
Изложбата обединява 275 предмета и произведения на изкуството от целия средиземноморски регион, предоставени назаем от повече от 70 френски и международни институции като музея Quai Branly в Париж, Rijksmuseum в Амстердам, Glyptothek в Мюнхен и Националния музей за история на Украйна в Киев.
Организирана в тематични глави, изложбата се основава на историята на изкуството, джендър изследванията и постколониалните изследвания, за да изследва културния обмен на Средиземноморието.
RFI разговаря с Никола Мизери, куратор на изложбата и директор на музеите в Марсилия.
RFI: Татуирането се използва ли в Средиземноморието повече, отколкото другаде?
Никола Мизъри: Всъщност става въпрос най-вече за идентифициране на тези практики за татуиране, които остават относително непознати и до голяма степен незабелязани сред специалистите.
Има проекти, посветени на татуирането, но те се фокусират повече върху Океания, Америка, понякога върху Русия и Източна Европа.
Всъщност това, което конкретно се занимава със Средиземноморието, остава донякъде пренебрегвано в изследванията – въпреки че много средиземноморски култури практикуват татуиране в различни форми и със специфични характеристики в продължение на няколко хилядолетия. Беше време да подчертаем това пред обществеността.
RFI: Каква е връзката между татуирането и град Марсилия?
НМ: Оказва се, че Марсилия играе централна роля в изкуството на татуирането.
Днес в Марсилия – може би повече от където и да било другаде – хората си правят татуировки, за да предизвикат човек, когото обичат, приятел, семейство или романтична привързаност. Хората също си правят татуировки, за да отпразнуват града си. Може би и за да отпразнуват своя футболен клуб.
Вярвам, че това е знак за уникална връзка с тялото. Той отразява светлината и топлината на Марсилия край морето.
Това също е знак за това колко космополитен е Марсилия, тъй като телата в Марсилия ни разказват чрез татуировките за движението на индивиди и общности от древността до днес. В крайна сметка те се събират и участват в диалог върху кожата на отделните хора.
RFI: Защо тази изложба се провежда във Vieille Charité в Марсилия?
НМ: Центърът Vieille Charité е нещо повече от музей – той е културен център, където се събират колекции от наследство, особено тези на Музея на средиземноморската археология и Музея на африканското, океанското и американското изкуство.
Това е и място, което през последните години е посветено на съвременното творчество. В момента представяме изложба на Лор Пруво в параклиса на Vieille Charité.
Това е пространство, където сме домакини на концерти, разговори, филмови прожекции – и вярвам, че татуирането се вписва идеално в този трансдисциплинарен подход.
RFI: Част от изложбата е посветена на практиката на татуирането в Северна Африка – особено в културата на амазигите.
НМ: Искахме да обсъдим тези древни практики за татуиране в Северна Африка, особено сред амазигските общества и култури, които практикуваха татуиране и все още го правят, особено сред жените. Беше за защита, но също и за идентификация, знак за социален статус или възраст на индивида например.
Това е изключително сложна практика, но такава, която съществува във всички страни на Магреб и позволява идентифицирането на древни традиции, предавани от поколение на поколение.
RFI: Има ли конкретна стая в изложбата, която да говори лично на вас?
НМ: Бих искал да подчертая раздел, посветен на творчеството в Алжир, Мароко и Тунис.
От 1960-те години на миналия век, след деколонизацията, много художници са вдъхновени от графизма на татуировките, за да изобретят нова форма на изкуство.
Те са изцяло ангажирани с художествените въпроси на онова време, особено по отношение на абстракцията, като същевременно се откъсват от западните модели в полза на традиционните северноафрикански практики.
Това доведе до прекрасни и оригинални творения на художници като Шукри Месли, Бая, Самта Беняхия и Фарид Белкахия – художници, които рядко се показват във Франция.
Дори имахме късмета да посрещнем художника Денис Мартинес, който създаде безпрецедентна творба за тази изложба.
Денис Мартинес е един от основателите на авангарда в Алжир през 60-те години на миналия век, по-специално на групата Aouchem, авангардна група, чието име означава \\\“татуировка\\\“.
\\\“Татуировка – Истории на Средиземноморието\\\“ продължава до 28 септември 2025 г. във Vieille Charité в Марсилия.
