Ясен Гюзелев е един от най-известните и уважавани български илюстратори. Завършил е Националната художествена академия и по-късно заминава за Италия, където работи почти 3 години. Илюстрирал е серия книги, сред които „Алиса в страната на чудесата“, „Алиса в огледалния свят“ от Луис Карол, „Пинокио“ на Карло Колоди, „Дон Кихот“ на Сервантес, „Оливър Туист“ на Чарлз Дикенс и много други. Техниката му, по негови думи, е повлияна от реалистичните школи от XIX век, Ренесанса, прерафаелитите и сецесиона. Носител е на много международни и български награди, сред които сребърен медал от Американското общество на илюстраторите за „Алиса в страната на чудесата“, през 1994 г. е обявен за илюстратор на годината на Международния панаир на книгата в Болоня, два пъти е отличаван с националната награда „Христо Г. Данов“, а тази година получи номинация за престижната международна награда „Ханс Кристиан Андерсен“ за 2026 г.
«Баскервилското куче» на Артър Конан Дойл, серия карти Таро, «Приказки» от Оскар Уайлд… Коя е последната книга, която илюстрирахте и върху коя книга работите в момента?
Последната книга, по която работих, беше по приказките на Оскар Уайлд. Тя излезе в края на миналата година в българско издание на издателство «Колибри». Всъщност това е книга, която съм правил доста отдавна, някъде през 1996 година, за едно немско издателство – Rowohlt, но тогава поръчката ми беше само за шест приказки. «Колибри» поискаха да направим всичките. Така че трябваше да добавя още четири-пет нови илюстрации. С това се занимавах миналата година.
В момента работя нещо, което си е моя поръчка – «Ад» на Данте. В момента съм на етап, в който си правя проекти в малък формат, нещо като сториборд, но ги правя доста подробно. Аз знаех, че ще е трудно, но се оказа много трудно, адски трудно, но пък ми е много забавно в същото време.
Как се пазите от Гюстав Доре?
Ето я тук книгата с неговите илюстрации. Не се пазя от него. Аз отдавна вече не се притеснявам дали илюстрациите ми ще заприличат на някой друг предишен майстор, защото си следвам една моя логика, правя си мой анализ на текста, работя с една моя техника и всичко става различно, всичко става мое. Просто не мисля за това, избягвам да повтарям точно някои композиционни решения примерно. Давам друга гледна точка и те просто стават различни и мои.
Номиниран сте от асоциация «Българска книга» за най-престижната международна награда за илюстрация – «Ханс Кристиян Андерсен» за 2026 г. Вие сте носител на доста международни награди, сред които са и тези на Американското общество на илюстраторите. Помагат ли наградите в утвърждаването на един художник илюстратор?
От Американското общество на илюстраторите получих сребърен медал. Наградите са важни, защото влизат в CV-то, както се казва, и когато някой друг го чете, може би се респектира. Това би трябвало да е важно, за да може илюстраторът да си намери след това друга, хубава работа, да се говори вече за него и да му дават по-добри поръчки. Аз не работя за награди. Дори тези награди, които съм получавал, не съм знаел, че съществуват, например за това Общество на американските илюстратори. Не знаех нито за съществуването му, нито за престижа на тази международна награда. Всъщност се оказа, че наградите са престижни не само за Америка, защото специално тази, която получих, се дава на чужденци, които все пак са издавани в Америка. Там в Америка имат и друга голяма награда «Калдекот», която е само за американски граждани.
През 2022 година спечелихте за втори път наградата «Христо Г. Данов» в категорията «Художник или дизайн и оформление на книга» за «Орфей и Евридика» на Иван Генов. Различен ли е подходът Ви, когато работите с български или чужди автори?
Българският текст беше на Иван Генов. Това беше пак стара моя поръчка, която направих за немското издателство «Еслинген». Една немска писателка беше написала текста за мита за Орфей в нейна интерпретация с идеята да е подходящ и за детско-юношеска публика. Когато «Колибри» решиха да издадат този текст и на български, поканиха Иван Генов да напише своята версия. Той е един от големите специалисти в тази област. Предложиха след това тази книга за наградите «Христо Г. Данов» и спечелих Бухала.
Илюстрирали сте книги на Луис Карол, Сервантес, Дикенс, разкази за Сократ и Микеланджело. С какви книги предпочитате да работите – с класика или с живи автори?
«Предпочитам да работя с класика. Както се шегуваме понякога илюстраторите – гледай да не ти се падне да работиш с жив автор, защото те имат свое виждане, свои претенции и с право.»
От малък обичам класическите автори и заглавия. Опитвал съм се и съм си поставял задача още в гимназиалните години да ги илюстрирам, не изцяло, разбира се. По такъв начин може би се оформи и моят стил и когато започнах да си търся професионално работа, показвайки моето портфолио, издателите усетиха, че моята насоченост е такава и може би там ще бъда добър и ми даваха такива поръчки. Аз съм доволен от това, защото на това съм се и надявал, но не съм бил сигурен, че ще ми се случи точно това в живота.
Работили сте с престижни немски, английски, канадски, тайвански издателства. Каква е ролята не издателите в избора Ви на творчески предизвикателства и отказвали ли сте поръчка?
Да, отказвал съм. В един период имах различни предложения и не можех да поема всичко. Отказвал съм, и то добри предложения, но вече съм бил ангажиран. Аз работя дълго, върху една книга работя поне една година. Ролята на издателствата е основна, защото издателствата си правят свой издателски план за предстоящата година, избрали са заглавията и след това съответно избират художниците, които смятат, че най-добре ще се справят с определено заглавие. В повечето случаи изборът е бил техен, но пък той е съвпадал и с моите вкусове и предпочитания.
Коя книга е била най-голямо предизвикателство за Вас? С нея ли се гордеете най-много?
Може би «Алиса в страната на чудесата» и «Алиса в огледалния свят». Там измислих един подход, който не съм виждал другаде. Просто направих една голяма картина, която съдържа всички епизоди от действието, всички глави, които се завихрят в една обща картина, в една малко странна перспектива. Тази идея, която имах, беше доста трудна за осъществяване, да се навържат всички тези сцени в един свят, който не е естествен.
Аз винаги съм предпочитал да ми е по-трудно, но и по-интересно. Специално за «Алиса» исках да измисля нещо, което визуално да подсказва за цялата тази игра на думи на Луис Карол, за различните негови аспекти и алюзии, свързани с история, с логика, философия, математика. Исках по някакъв начин да покажа тази абсурдност на неговия свят, който той създава, само че с визуални средства и затова трябваше да създам този невероятен свят.
Има ли илюстрации, които днес бихте нарисували по друг начин?
Сигурно всички бих ги нарисувал по друг начин. Но пък има такива, в които смятам, че съм намерил правилния път. Тогава съм мислил по този начин, така съм рисувал и не бих ги променял, но ако ми ги предложат отново, сигурно бих измислил някакъв друг, различен начин. Но пък и от друга страна, да повтарям една и съща тема не е много интересно.
А книгата, която мечтаете да илюстрирате след «Ад» на Данте?
Да, Данте беше моя мечта от дете, а след него имам много други идеи. Но работата, върху която работя в момента ще бъде доста дълга, така че нека първо да я свърша и след това ще говорим. Но наистина има много неща, които бих искал да илюстрирам или просто да рисувам, не непременно илюстрации. Имам всякакви идеи, но те си стоят и чакат на склад. Животът не може да стигне за всичко.
Помните ли първия момент, в който осъзнахте, че искате да сте художник? Това детска мечта ли беше?
Да, това беше детска мечта. Откакто се помня съм искал да стана художник, още от детската градина. Там рисувах най-хубаво от всички деца и след това тази любов продължи. През годините, като по-малък, много обичах да прерисувам комикси и вече към 12-13-годишна възраст тръгнах на сериозни уроци по рисуване, след това влязох в Художествената гимназия и така нататък.
„Ти защо смяташ, че непременно ще станеш добър художник? Просто защото от малък рисуваш хубаво? Това не е задължително да те направи добър художник“.
Тогава си дадох сметка, че може би не трябва да си въобразявам, че непременно ще стана художник, и то добър. Тогава също си помислих и върху това какво друго бих могъл да правя, защото ако си просто посредствен художник, няма смисъл.
Как започна пътят Ви в изобразителното изкуство? Коя беше първата книга с Ваши илюстрации?
Още като студент в Академията започнах да работя и получавах поръчки от софийските издателства тогава. В началото правех корици, илюстрации за вестници и списания, оформях рекламни материали. Когато вече заминах за Италия през 1990 година, съвсем целенасочено започнах да си търся работа като илюстратор.
Първата по-интересна поръчка беше картите Таро от един издател от Торино. Направих един такъв сет, така да го наречем. След това издателят ми поръча още два, като вторият трябваше да бъде по Пинокио. Трябваше да измисля сцени от Пинокио, които могат да бъдат свързани смислово с отделните карти Таро. Аз просто рисувах сцените от книгата, те ставаха илюстрации и предложих на издателя да добавя още и черно-бели, и по-големи, за да се оформи всичко като книга. Той се съгласи и така «Пинокио» се оказа една от първите важни книги, илюстрирани от мен.
Кои са важните личности в живота Ви? Израснали сте в артистично семейство. Мислили ли сте върху това доколко изборите Ви в живота са били предопределени или повлияни от възпитанието Ви?
Разбира се, че средата ме е определила – моите родители, моят баща, който беше известна личност в артистичния свят, беше и бохем, и художник също, освен певец. Всъщност той е моят първи учител. Аз съм наблюдавал как рисува портрети. Гледайки го, съм се учил. Не ми е давал някакви специални съвети, но съм се учил докато го гледам.
Научил съм от доста хора много неща. Първият ми учител в Художествената гимназия се казва Пламен Вълчев, който по-късно стана професор в Академията. Накрая остават едни стотина изречения, казани от различни твои учители, професори по различен повод. Тези изречения остават завинаги и при различните ситуации, с които се сблъскваш в работата, те ти излизат и ти помагат.
Въпреки че Вие и вашият брат Чавдар Гюзелев отдавна сте излезли от сянката на известния си баща, какво запазено място е оставила музиката в живота Ви?
Много обичах и обичам музика и досега. С брат ми слушаме най-различни жанрове. Слушах много, почти непрекъснато, но от няколко години предпочитам тишината. Музиката ми помогна да изкарам по-лека казарма. Тогавашният хор на Строителни войски беше всъщност цял ансамбъл с хор, оркестър, танцьори. Приеха ме там и две години бях хорист. След това, в студентските години, станах вокал на една група, която се казваше «Октомври». Хубава група бяхме и дори имаме някакви останали записи. И това съм правил, но знаех, че това ми е странично занимание. Рисуването беше моят приоритет.
Как се справяте с творческата блокада?
Не съм попадал в такава. Това е въпрос на самодисциплина. Никога не съм работил на служба при някого с почасов работен ден и на заплата. Винаги съм искал да бъда свободен артист. Това е и много хубаво, и много трудно, защото, когато закъсняваш с поръчка, закъсняват и парите и животът става несигурен. Това пък ме е научило и на самодисциплина – всеки ден ставам и трябва да работя. Не бих могъл да чакам обаче някакво вдъхновение свише. Него си го има, просто трябва да си го уловиш и да работиш, да мислиш. В моята работа мисленето е много важно, анализът на текста.
Какво търсите в една история, преди да се заемете с илюстрациите към нея?
Нямам специална методология. Първо чета и се опитвам да вникна в текста и в смисъла, в подтекста. Чисто мисловно започват да ми се явяват някакви картини и решения. Това може да продължи два-три месеца и с този мисловен процес ми се изчиства някаква логика и образите в нея. Тогава сядам с молива и започвам търсенията на хартия – едно, второ решение, малко по малко те се навързват, защото илюстрациите в една книга трябва да имат една обща логика.
«Художникът мисли с молив в ръка.» Всяка илюстрация започва по различен начин. Аз всеки път започвам като отначало, сякаш съм забравил всичко и започвам да се уча наново. Винаги търся нов ключ, нов отговор, ново решение.
Експериментирате ли и със съвременни графични технологии? Мислите ли, че красотата може да спаси света?
Работя с моливи, с темпера, с акварел. Алграфията е една от новите, съвременни графични технологии, с които работя. Тя позволява художникът да рисува с перо или молив, след това рисунката се сканира, прехвърля се върху алуминиева плоча и така се получава графиката. С компютър не работя. Веднъж опитах. Една част от една книга я направих с дигитална техника, но не ми хареса.
Света едва ли може да го промени. Това е утопия. Но пък индивидуално може според мен. Може да повлияе на едно дете, на зрител, да го накара да вижда света по друг начин, да търси естетиката в собствения си живот и около себе си.
