Доц. Щерьо Ножаров: В Бюджет 2026 има прекомерен дефицит и увеличение на нетните първични разходи
Два са проблемите в Бюджет 2026 – има прекомерен дефицит и увеличение на нетните първични разходи. България е единствената държава в Европейския съюз, която е в риск и от двете. Това каза преподавателят в УНСС доц. Щерьо Ножаров в предаването «България, Европа и светът на фокус» на Радио «Фокус».
Структурен, а не еднократен проблем
Бюджетният дефицит е структурен. Това означава, че основният фактор, заради който расте дефицитът, са заплатите, социалните плащания и пенсиите. Дефицитът не е еднократен, а резултат от устойчиво нарастване на разходите, поясни той.
«Ако икономиката се забави или приходите паднат, дефицитът лесно може да надхвърли 3%. Дори да извадим военните разходи, бюджетният дефицит остава 2,7–3%, което е много близо до максимума. Това е проблем, защото е неустойчив. Структурните разходи са нараснали до границата», обясни доц. Ножаров.
При подобен дефицит имаме неустойчив бюджет, добави той.
Нетните разходи и фискалната позиция
Вторият проблем е отклонението от правилата за нетните разходи.
«Това е проблем, защото Европейската комисия гледа не само дерогацията на военните разходи, а реалната фискална позиция. Т.е. рискът от несъответствие остава, защото дори с дерогацията имаме силно нарастване на структурни разходи. Тогава реалната фискална позиция остава силно влошена», обясни икономистът.
Еврокомисията посочва и структурни слабости, като производителността на труда. Последствията от ниската производителност на труда са по-ниска база при данъчни приходи, което влияе пряко на публичните финанси.
«Тук имаме дългосрочно увеличение на социалните разходи с тренд на силно нарастване, което създава дългосрочен риск за стабилността на бюджета», поясни доц. Ножаров.
Липса на стратегически реформи
Проблем са и недостатъчните стратегически инвестиции в инфраструктура, иновации и зелена трансформация. Съществен проблем е и липсата или недостатъчните структурни реформи в сферата на:
-
Здравеопазването;
-
Пенсионната система;
-
Държавната администрация.
Изискват се много сериозни структурни реформи в тези области, най-вече заради демографския натиск, допълни експертът.
«Реалната фискална позиция на България, дори да приемем, че има дерогация, създава риск от устойчивост на финансите заради структурното нарастване и обвързването с автоматични механизми на заплати и социални плащания», обобщи университетският преподавател.
Кредитен рейтинг и демографска бомба
Според него България няма да получи добър кредитен рейтинг след влизане в еврозоната заради лошите тенденции на неустойчивост на публичните финанси.
«Ние към момента имаме нисък дълг, но не трябва да забравяме, че България е държавата с най-силно развиващ се демографски проблем в Европейския съюз. Това означава, че сме държавата, в която в бъдеще най-бързо ще нарастват социалните разходи и ще се свива базата на приходи – данъчни и осигурителни. Ако България още сега изчерпи лимита на публичния си дълг, това означава, че да кажем след 10 години, когато този демографски проблем се задълбочи много, тя няма да има буфер да взима нови заеми, точно когато ще ѝ трябват критично», обясни доц. Ножаров.
Приходната част на бюджета според него е прекалено оптимистична. Разходната част трябва да се намали и нетните първични разходи да стигнат 4,9%.
«Т.е. трябва да има някакво рязане от разходната част, иначе ни очаква процедура за прекомерен бюджетен дефицит. Кредитен рейтинг, преки чуждестранни инвестиции и всичко, което очакваме като имидж на страната, просто няма да се случи в първата година от членството ни в еврозоната», обясни експертът.
