Доц. Красен Станчев: Основният риск при удължения бюджет са нарастващите разходи за заплати в държавния сектор

Удължаването на действието на държавния бюджет не носи автоматично риск от увеличаване на дълга, но крие сериозни опасности, свързани с разходната политика и управлението на ключови държавни договори. Това заяви доц. Красен Станчев – преподавател в Софийския университет и основател на Института за пазарна икономика в предаването «България, Европа и светът на фокус» на радио «Фокус».

По думите му положителен е фактът, че държавата ще може да харчи «само в рамките на събраните приходи», което представлява «възстановяване на една норма от Закона за публичните финанси, нарушена в края на 2020 година». В същото време Станчев предупреди, че рисковете остават, особено ако се запазят увеличенията на заплатите в сектори без реален икономически принос.

«Имахме увеличение на заплащането в отрасли, които не произвеждат нищо – от ДАНС до избрани държавни служители. Ако това се запази, нищо не се променя», посочи той.

Политическа нестабилност и енергийни договори

Според икономиста допълнителен риск произтича от възможността страната да бъде управлявана продължително време от служебно правителство заради предсрочни избори. Това може да създаде проблеми с дългосрочни и изтичащи договори, включително в енергетиката:

• Потенциални затруднения при управлението на изтичащи стратегически договори.

• Проблематични съвпадения между периода на служебното управление и крайни срокове на контракти.

• Рискове, свързани конкретно с договора за изкупуване на електроенергия от «Марица-изток 1».

«Има проблематични съвпадения между периода на служебното управление и изтичането на ключови договори, като този за изкупуване на електроенергия от «Марица-изток 1», заяви Станчев.

Производителност и икономически последствия

Той предупреди, че отлагането на нов бюджет не означава отказ от заложените в проектобюджета идеи.

«Увеличението на заплатите в държавния сектор е около пет пъти по-високо от ръста на производителността и около три пъти по-високо от ръста на БВП», каза икономистът.

По думите му, ако този подход не бъде изоставен, «тези решения ще се върнат като проблем през 2027 година, и то с по-силни негативни ефекти».

Клептократична коалиция и «румънски сценарий»

Доц. Станчев предупреди, че евентуално ретроактивно изплащане на увеличения на заплатите би създало сериозен натиск върху бюджета. Той определи ситуацията в парламента като съревнование между партии за разширяване на държавната администрация.

«Има нещо като клептократична коалиция, в която партиите се надпреварват кой ще назначи повече хора в държавния сектор, за да си осигури избирателна база», заяви той.

Ако този модел се запази, страната може да се изправи пред «румънски сценарий» със следните последствия:

• Високи бюджетни дефицити.

• Последващи принудителни съкращения на разходите.

• Намаляване на средствата за заплати, пенсии и текущи нужди.

«Това означава намаляване на разходите за заплати, пенсии и текущи нужди», предупреди икономистът.

ФОКУС