Христо Хаджирусинов
Представете си един 74-годишен гражданин, пенсионер с 80% трайно намалена работоспособност, или иначе казано – инвалид 80% с увреден гръбнак и долни крайници, който едва се движи. Ако имаше близки и роднини, които да се грижат за него, щяха да го тикат в инвалидна количка. Обаче няма. И затова ходи с две «канадки».
Пътят до лекаря и аптеката
Сега си представете как същият този гражданин хваща някаква вирусна (или пък бактериална?) инфекция – нека да е обикновен грип, а не ковид, за да не стане прекалено драматично. Отива гражданинът в приемните часове на личния си лекар. Пред кабинета има тълпа от други подобни граждани. Един от тях се смилява и отстъпва мястото си на нашия гражданин да седне. Той сяда и остава седнал между половин и един час, докато дойде неговият ред.
Редът идва. Гражданинът влиза при своя GP и след кратък отегчен разпит получава рецепта за някакво лекарство – нека е антибиотик, преди щамовете да са развили пълна резистентност и да забранят антибиотиците окончателно. И нека този антибиотик е Флажил. Защо Флажил? А защо не?
Скътва нашият гражданин свидната рецепта до сърцето си и се потътря с канадките към кварталната аптека. Гърчи се като Квазимодо, шофьорите го псуват, защото пресича много бавно, децата го сочат с пръст и му се присмиват. Най-сетне стига до аптеката и с последни сили изпълзява по няколкото стръмни стъпала. Нарежда се на опашката, защото има опашка.
Проблемът в аптеката
Идва редът му. Сексапилна фармацевтка на около 25-30 години със силиконови устни и гърди от същия материал под разкопчаната престилка, му казва, че няма Флажил.
«Дайте ми нещо подобно!» – примолва се нашият 80% сакат гражданин.
«Всъщност – с известна досада, избиваща изпод професионалната рутина, обяснява силиконовата мома, – имаме Метронидазол, което е абсолютно същото, само че с генерично име.»
«Ами, дайте ми!» – наивно се радва нашият инвалид.
«Не може. За да ви дам, трябва изрично да е изписан Метронидазол или пък да е упоменато «право на генерична замяна».»
«Но нали е същото!»
«Dura lex sed lex» – свива рамене момата, а опашката избухва в аплодисменти, приятно погъделичкана от този неочакван полъх от античността.
«И какво да правя сега?»
«Най-добре да се върнете при личния лекар за нова рецепта…»
Зад кулисите: Търговската конкуренция във фармацията
И вие ли се чудите защо е така? Ще ви обясня. Няма нищо общо с човещината и грижата за здравето на популацията, а е продиктувано единствено от търговска конкуренция. Една молекула, една химическа формула може да се предлага на пазара под най-различни търговски имена. Сега се сещам от раз за веществото Premabexol (Pregabalin или N03AX16). Това вещество се предлага на пазара под имената Лирика, Бриека, Линефор, Прагиола, Сиранален, Прегабин, Галвусин и др. Но химическата формула е една и съща, абсолютно идентична при всички, както и трябва да бъде. Какво става обаче от маркетингова гледна точка?
Както вече сте се досетили, зад всяко различно търговско име стои различен производител. Да оставим настрана прегабалина, той беше случаен пример. Да наричаме лекарствата «Илач 1», «Илач 2», «Илач 3» и тъй нататък. Как производителят на «Илач 1» се бори срещу конкуренцията от производителя на «Илач 2»? Начините, в общи линии, са два – чрез реклама и чрез директен маркетинг. Тук има една голяма трудност – същинските, хубавите, ефективните лекарства обикновено са с рецепти (ethical), без рецепти (Over The Counter или OTC) са разни добавки, хомеопатии и други препарати за лично успокоение и плацебо. По закон лекарствата с рецепти не могат да се рекламират в медиите, а само по специализирани канали. Така фармацевтичните компании са принудени да вземат на прицел лекарите, които издават рецептите. И са много изобретателни.
«Участвал съм в кампания, в която на лекарите се дава кочан с рецепти за точно определено лекарство, да речем «Илач 1». Когато лекарят върне остатъка от кочана с отрязъците от рецептите, фармацевтичната компания му дава някаква награда, която при това не прилича на корупция от пръв поглед – например, изпраща го на свои разноски на симпозиум в чужбина. Или пък му дава подаръци, ухажва го по всякакъв начин, търговските представители пърхат около него като елфи и ронят звезден прашец от крилцата си.»
Сега внимавайте! Какво става, ако един обработен с такова внимание и старание лекар издаде рецепта за «Илач1», обаче в аптеката няма. Вместо това има «Илач 2» и аптекарят (користно или безкористно) го предлага на пациента. На пациента му е все едно, особено когато става дума за един и същ препарат на една и съща цена. И къде отива целият труд, цялото старание на фармацевтичната компания и нейните търговски ухажори? Къде отиват всички рушвети, с които компанията се е набутала, за да се мазни на лекарите, само и само да предпишат нейния препарат? В канала. На боклука. Ето там отиват.
Нали вече не ви е чудно кой е лобирал за закона да не се заместват в аптеката лекарства при липса на предписаните? Да не се заместват със същото вещество, само че под друго име и от друг производител, който нахално бере плодовете на труда на онзи, който е инвестирал в директния маркетинг към лекарите и в крайна сметка е стигнал до издаване на рецепта за своя продукт?
А докато ние с вас правим тези важни разкрития, нашият 80% инвалид се гърчи като Квазимодо обратно към кабинета на личния си лекар, за да се нареди на опашката за нова рецепта за същото нещо. Дали междувременно има температура? Сигурно има…
Христо Хаджирусинов е заместник-главен редактор на URBAN DIGEST с ресор „Международни новини и политически анализи“. Роден е през 1985 г. в Смолян в учителско семейство. Завършва НУФИ „Широка Лъка“ със специалност „Тамбура“ и бакалавърска програма по „Журналистика“ в НБУ със специализация „Онлайн и печатна журналистика“. Посещава лекции и в специалностите „Корпоративни комуникации“ и „Организация на специални събития“. След дипломирането си работи в областта на пиара и рекламата, като специалист по графичен дизайн и предпечатна подготовка, а по-късно и като акаунт мениджър и специалист по планиране и управление на рекламни бюджети. С журналистика се занимава от 2019 година и работи като редактор, репортер и колумнист.
