Защо в Полша зачестяват нападенията срещу украинци: между умората от войната, историята и политиката
Когато на 9 август в 22 полски града хора излязоха под лозунгите «Моята Полша не бие, не обижда, не тормози» и «Не бъдете безразлични», поводът не беше единичен инцидент. През предходните месеци полските власти бяха регистрирали видимо увеличение на престъпленията, при които украинският произход на жертвата е бил или се подозира, че е бил мотив за агресията.
Само през първата половина на 2026 г. в полицията са постъпили около 180 сигнала за престъпления от омраза срещу украински граждани — с над 30 процента повече спрямо същия период на предходната година. В един юлски уикенд са били регистрирани 14 престъпления, определяни като мотивирани от национална или расова омраза, като 10 от тях са били насочени срещу украинци. Проблемът стана достатъчно сериозен, за да бъде обсъждан и в полския Сейм, а Комисията за националните и етническите малцинства прие на 15 юли специална декларация за нарастващата агресия срещу украинците.
Това обаче не означава, че Полша е обхваната от организирана кампания за физическо преследване на украинци. Известните до момента случаи по-скоро представляват множество отделни престъпления и конфликти, при част от които прокуратурата установява или разследва националистически и ксенофобски мотив. Общият им фон обаче показва значителна промяна в обществената атмосфера.
От обиди до физическо насилие
Случаите са различни по характер.
На 3 май в Сосновец 44-годишен мъж според прокуратурата ударил в главата непълнолетен украинец именно поради неприязън към украинската му националност. В края на юни същият човек нападнал друг украински гражданин в магазин — първо го обиждал, след което го блъскал и ритал. Мъжът е задържан, а прокуратурата квалифицира действията като престъпления, мотивирани от национална омраза.
В Биелско-Бяла възрастен мъж нападна словесно две украински момичета в градски автобус, като ги заплашвал и обиждал, след като ги чул да говорят украински. В Легница полицията започна разследване, след като две 13-годишни украински момичета съобщиха, че са били ударени от жена.
Особено широк отзвук получи нападението във Вроцлав на 26 юли. Трима мъже нападнаха 21-годишен украинец и 20-годишната му приятелка. Видеозаписът показва как мъжът е удрян и ритан, а жената също е ударена, когато се опитва да го защити. Двама от заподозрените — на 27 и 45 години — бяха задържани. И двамата вече са били многократно регистрирани от полицията за различни нарушения. Прокуратурата повдигна обвинения, включително за насилие и оскърбление на национална основа.
Случаят е показателен и за друго. Първоначалният конфликт според полицията започнал като свада на опашка в магазин и едва впоследствие прераснал в нападение, при което се появил националният мотив. Това показва колко трудно понякога е да се прокара ясна граница между обикновеното криминално насилие и престъплението от омраза. Именно затова окончателната квалификация трябва да се остави на разследващите органи и съда.
Кои са нападателите
Наличните полицейски и прокурорски данни не дават основание да се говори за единна организация, която стои зад физическите нападения.
В известните случаи извършителите са различни хора — предимно отделни граждани или малки групи. Някои са с предишни криминални регистрации. При други става дума за спонтанни конфликти, които придобиват националистически характер. Засега няма доказателства, че множеството нападения са координирани от една политическа партия, крайнодясна организация или друг общ център.
Това разграничение е важно. В Полша действително съществува радикална националистическа и антиукраинска политическа среда и през последните години антиукраинската реторика стана значително по-видима. Но наличието на такава среда само по себе си не доказва организационна връзка между политическите движения и конкретните нападатели.
Следователно по-точно е да се говори за обществен климат, в който антиукраинските настроения са станали по-силни и по-публично приемливи за част от обществото, отколкото за организирано движение за нападения срещу украинци.
От 94 процента подкрепа до мнозинство против приемането на нови бежанци
Промяната е особено ясно видима в социологическите проучвания.
След руското нахлуване през февруари 2022 г. Полша се превърна в една от страните, оказали най-мащабна помощ на украинците. През март същата година 94 процента от поляците подкрепяха приемането на украински бежанци.
Тази почти единодушна солидарност постепенно започна да отслабва.
Според полския Център за изследване на общественото мнение CBOS през декември 2025 г. подкрепата вече е 48 процента срещу 46 процента против. През юли 2026 г. настъпва исторически обрат: за първи път от началото на измерванията противниците на приемането на украински бежанци стават мнозинство — 52 процента срещу 42 процента подкрепящи.
Още по-показателно е, че 54 процента от анкетираните смятат предоставяната на украинските бежанци помощ за прекалено голяма. Същевременно картината не е еднозначна: 58 процента например се противопоставят на отнемането на безплатното настаняване от украински майки с малки деца. Тоест нараства желанието за ограничаване на помощта, но това не се превръща автоматично във враждебност към всеки украинец.
Защо отношението се промени
Няма една причина.
Първата е най-прозаичната — умората от продължителната бежанска криза. В Полша живеят приблизително 1,8–1,9 милиона украински мигранти и бежанци. След повече от четири години война първоначалното усещане за извънредна ситуация постепенно е заменено от въпросите за дългосрочната интеграция, социалните помощи, здравеопазването, училищата, жилищата и трудовия пазар.
Втората причина е икономическа. Особено силно въздействие оказа конфликтът около украинския селскостопански внос. Полски фермери протестираха срещу украинското зърно и други земеделски продукти, които според тях създават нелоялна конкуренция. Именно от периода на т.нар. «зърнена криза» през пролетта на 2023 г. CBOS отчита отчетлив спад на подкрепата за приемане на украински бежанци.
Третият фактор е политически. Украинският въпрос все повече се превръща във вътрешнополитическа тема в Полша. Част от десните и националистическите среди настояват, че Варшава е предоставила прекалено голяма помощ на Киев и на украинските граждани, без да получи достатъчно насреща. От другата страна либерални и центристки политици предупреждават, че превръщането на украинците в колективен виновник за социални и икономически проблеми създава условия за ксенофобия.
Но зад всичко това стои и много по-стара причина.
Волин — рана, която никога не е изчезвала
Полско-украинските отношения имат история, която е много по-дълга от сегашната война.
В продължение на столетия поляци и украинци живеят в едни и същи или оспорвани територии — първо в Полско-литовската държава, а по-късно в различни империи и национални държави. След Първата световна война Полша и украинските национални сили воюват за Източна Галиция и Лвов. Значителна част от украинското население впоследствие се оказва в границите на междувоенната Полска република, където отношенията между държавата и украинското национално движение често са конфликтни.
Най-тежката историческа травма обаче идва от Втората световна война.
През 1943–1945 г. Украинската въстаническа армия (УПА) и други украински националистически формирования извършват масови убийства на полското население във Волин и Източна Галиция. Полската историография и полската държава определят тези събития като геноцид. Полските оценки обикновено говорят за около 100 000 убити поляци.
Полски въоръжени формирования също извършват ответни убийства на украински цивилни, при които загиват хиляди украинци. Мащабът и характерът на двете страни на насилието обаче продължават да бъдат предмет на исторически и политически спорове.
След войната идва нова травма — комунистическата власт в Полша провежда през 1947 г. операция «Висла», при която около 140 000 украинци, лемки и други жители на югоизточните райони са принудително преселени в западните и северните части на страната.
Така двете национални памети съдържат различни травматични разкази, които не са напълно примирени и до днес.
Защо историята отново избухна през 2026 г.
Непосредственият повод за новото изостряне стана решението на украинския президент Володимир Зеленски да даде на украинско военно подразделение име, свързано с Украинската въстаническа армия.
За много украинци УПА е преди всичко националноосвободително движение, водило борба срещу съветската власт. За огромна част от поляците обаче същата организация е неразривно свързана с избиването на полското население във Волин.
Така един символ, който в едната национална памет означава съпротива срещу Москва, в другата означава масово убийство.
Спорът доведе до остра реакция във Варшава. Президентът Карол Навроцки отне на Зеленски най-високото полско отличие, което му беше присъдено по-рано. Полската страна настоява и за по-пълно признаване на отговорността за Волинските кланета и за продължаване на ексхумациите на жертвите.
Историческият спор вече не е само въпрос между историци. Той се превърна в част от ежедневния политически дебат и неизбежно влияе върху отношението към живеещите в Полша украинци, макар те самите да нямат никакво отношение към събитията отпреди повече от 80 години.
Руската намеса — реална, но не обяснява всичко
Към тази вече сложна картина се прибавя още един фактор — Русия.
Полските власти и независими изследователи регистрират значително увеличаване на руските информационни операции, насочени именно към полско-украинските исторически противоречия.
Според анализ на Полския институт за международни отношения след последното изостряне на спора около УПА количеството на антиукраинско съдържание на полски език във Facebook, X, Instagram, TikTok и YouTube е нараснало с повече от 250 процента. Част от увеличението е свързано с автоматизирани акаунти и ботове.
Полската държава също съобщи през юли за руски дезинформационни действия, използващи Волинската трагедия за задълбочаване на конфликта между поляци и украинци.
Има и случаи, които излизат извън рамките на интернет пропагандата. Полската Агенция за вътрешна сигурност съобщи за обвинение срещу 18-годишен украински гражданин, който според разследването е изпълнявал задачи за руските специални служби, включително оскверняване на паметни места, свързани с полски жертви на УПА. Целта според ABW е била именно разпалване на полско-украинско напрежение.
Това обаче не означава, че антиукраинските настроения в Полша са изкуствено създадени от Москва.
Те имат собствени вътрешни причини — исторически спорове, икономически интереси, миграционно напрежение, политическа конкуренция и натрупана умора след четири години война. Руските информационни операции по-скоро използват и усилват вече съществуващи конфликти, отколкото ги създават от нищото. Именно това подчертават и полски анализатори: най-ефективната дезинформация често не се основава на измислен факт, а на реален факт, поставен в контекст, предназначен да предизвика максимално възмущение.
Полша не е станала антиукраинска държава
Това е може би най-важното уточнение.
От статистиката за 180 сигнала за престъпления от омраза не може да се направи заключение за отношението на близо 38 милиона поляци. Същата Полша, в която през 2026 г. се извършват нападения срещу украинци, е страната, която след февруари 2022 г. прие милиони хора, отвори частни домове за бежанци и се превърна в основен логистичен център за западната помощ за Украйна.
Нещо повече — общественото мнение показва не толкова преминаване от солидарност към омраза, колкото преминаване от извънредната мобилизация през 2022 г. към много по-критично и противоречиво отношение към продължителното украинско присъствие.
Човек може едновременно да смята, че социалните помощи за украинците трябва да бъдат ограничени, да настоява Киев да признае Волинските кланета като геноцид и въпреки това категорично да отхвърля насилието срещу украински граждани. Данните на CBOS показват именно такива сложни и на пръв поглед противоречиви нагласи.
От другата страна също би било погрешно всяка критика към украинската политика, украинските бежанци или историческата политика на Киев автоматично да бъде определяна като ксенофобия или резултат от руска пропаганда.
Тъкмо затова сегашната ситуация в Полша трудно може да бъде описана с едно понятие.
Има реално увеличение на нападенията и престъпленията от омраза срещу украинци. Има реално влошаване на общественото отношение към приемането на нови бежанци. Има реални исторически и икономически конфликти между Полша и Украйна. Има политически сили, които превръщат тези конфликти в част от вътрешнополитическата борба. И има документирани руски опити всичко това да бъде допълнително разпалено.
Нито един от тези фактори сам по себе си не обяснява случващото се.
Събрани заедно обаче те обясняват защо четири години след безпрецедентната полска солидарност с Украйна по улиците на Варшава, Краков, Вроцлав и още десетки градове вече се появи необходимост хора да излизат с един привидно очевиден лозунг:
«Моята Полша не бие, не обижда, не тормози».
