Мазиар Мотамеди
6 февруари 2026
Положителни ли бяха преговорите в Маскат?
Техеран, Иран – Иранските власти определиха последните преговори със Съединените щати като «положителни», но посредническите разговори в Оман не предложиха пътна карта за облекчаване на нарастващите опасения от американска атака.
Иранският екип в Маскат в петък беше воден от външния министър Абас Арагчи, докато Вашингтон изпрати специалния пратеник Стив Уиткоф и зетя на президента Доналд Тръмп – Джаред Кушнър. Адмирал Брад Купър, началник на Централното командване на САЩ и най-високопоставен командир в региона, също се присъедини към американската делегация.
В интервю за иранската телевизия в Маскат след края на преговорите Арагчи каза, че косвените разговори са започнали «добре» и че решение как да се продължи с по-нататъшни кръгове ще бъде взето след «консултации със столиците». Но Арагчи предупреди, че цари атмосфера на «недоверие», след като американската армия атакува ядрените обекти на Иран по време на кратката си намеса в 12-дневната война на Израел с Иран през юни – само дни преди насрочения тогава шести кръг от преговори.
Външният министър на Оман Бадр бин Хамад Ал Бусаиди се срещна с американската и иранската страна отделно няколко пъти в петък и предаваше послания между екипите.
Беше полезно да се изясни както иранският, така и американският начин на мислене и да се идентифицират области за възможен напредък. Целта е да се съберем отново в подходящото време.
Консултациите «бяха насочени към създаване на подходящи условия за възобновяване на дипломатическите и технически преговори», се посочва в изявление на външното министерство на Оман.
Военната сянка над дипломацията
Преговорите в Маскат протичат в момент, в който президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисля военни опции срещу Техеран. САЩ придвижиха ударната група на атомния самолетоносач USS Abraham Lincoln и поддържащите го военни кораби и изтребители близо до ирански води. Укрепена беше и противовъздушната отбрана в базите, използвани от американската армия в региона, а по-рано тази седмица американските сили свалиха ирански дрон.
Тръмп многократно заплашваше да атакува Иран, ако не бъде постигнато ново споразумение по няколко ключови въпроса.
Кои са червените линии в преговорите?
Съединените щати настояват за редица радикални промени в иранската политика:
-
Пълно отказване от обогатяването на уран, дори за граждански цели (при договорените по-рано 3,67%), което беше част от историческото ядрено споразумение от 2015 г.
-
Ограничаване на обхвата на иранските балистични ракети, които са основният защитен инструмент на страната.
-
Прекратяване на всякаква военна или финансова подкрепа за съюзнически въоръжени групи в Ирак, Ливан, Йемен и Сирия.
Иран обогатяваше уран до 60%, преди основните му ядрени съоръжения да бъдат унищожени или значително повредени от американски бомбардировки през юни. Няколко европейски държави, както и правителството в Израел, изразиха подкрепа за исканията на Вашингтон.
Иранското правителство обаче многократно подчертава, че ще преговаря по ядрени въпроси само с цел премахване на санкциите и деескалация. Дискусиите за ракетите или регионалното влияние са обявени за «червена линия». Арагчи повтори в петък, че страната му настоява заплахите за война от страна на САЩ да спрат незабавно.
Демонстрация на военна мощ
Иранските командири заявиха, че остават в пълна готовност за война в регионален мащаб. В четвъртък Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КГИР) проведе ново тестово изстрелване на една от най-модерните си балистични ракети. Телевизия Press TV съобщи, че ракетата «Хорамшахр-4», способна да достигне базите на САЩ и Израел в региона, е била изстреляна от мобилна установка, изведена от подземна база.
Ядола Джавани, политически заместник в КГИР, коментира ситуацията така:
Представянето на ракетата означава, че въпреки факта, че сме седнали на масата за преговори, няма да се откажем от военната си мощ.
Обществените нагласи: По-тежко ли е от война?
Хората в Иран следят събитията с напрежение, но признаците на оптимизъм са далеч по-малко в сравнение с миналата година.
-
Соруш, жител на Техеран, споделя пред Ал Джазира надеждата си, че преговорите ще премахнат сянката на войната, тъй като тя носи не само страх, но и непосилен икономически натиск при настоящата рекордна инфлация.
-
Мариам обаче смята, че преговорите са обречени на неуспех поради непреклонните позиции на двете страни, което неизбежно ще доведе до конфликт.
Интересен и тревожен феномен е, че някои граждани, разочаровани от вътрешния натиск и несигурността, започват да приветстват ескалацията.
Войната не е нещо хубаво, но условията, в които живеем сега, в много отношения са по-тежки от самата война. Не мисля, че при военен конфликт ще се случи нещо по-лошо от това, което вече съществува.
Това споделя Амир от столицата, визирайки икономическата безизходица и спомените за националните протести. Правителството твърди, че тогава са убити 3 117 души, обвинявайки за това «терористи». ООН и международни организации обаче документираха широкото използване на смъртоносни оръжия от държавните сили и нападения срещу медицински персонал, като предупреждават, че реалният брой на жертвите вероятно е много по-висок.
